Нови иманярски набези е имало в антична Рациария край видинското село Арчар - отново е "разоран", и то с трактор, античният град, установи репортерска проверка на БТА.
Ясно личат пресните дири от тежката машина, която е изкопала огромни дупки. Счупена керамика с различни размери може да се види навсякъде.
Този път обект на иманярските набези е тази част, която се вижда от пътя Видин - с. Арчар. Неизвестно е кога точно иманярите са изорали част от местността, но останките от техните действия се виждат дори от пътя.
Само преди месец отново иманяри "щурмуваха" новоткритият и разрушен през декември м.г. обект - главната улица на античния град. Главната улица бе разкрита през октомври м.г. от археолога Красимира Лука.
Пет месеца след това иманярите - вече за втори път, не оставиха и кътче неразрушено от нея. Парчета от плочи, керамика, мраморни колони, части от капители, парчета и дръжки от антични съдове, огромните плочи, оформяли главната улица, са разбити.
Набезите на иманярите не спират вече 20 години.
Разкритите от археолозите през годините находки в античния град не се консервират, нито пък се охраняват. Постоянна охрана все още няма, каквато е практиката по света, където има подобни археологически паметници.
Според археолозите към момента, благодарение на постоянните иманярски разкопки и ненамесата на държавните институции са
унищожени близо 80-90% от древните останки на Рациария.
За вандалските посегателства с булдозери и трактори своевременно са информирани директорът на Регионалния музей във Видин, а той от своя страна е сигнализирал полицията, прокуратурата, Министерството на културата и Националният археологически институт при БАН.
Археологът Красимира Лука заяви за БТА, че въпреки вредите, които са нанесли иманярите, именно те помагат да се разкрият истинските размери на древната колония. Според археолога античен обект от такъв ранг, макар и с оставащите 10% от ценности също може много да разкаже за себе си и за живота от онова време, ако се положат нужните усилия от археолозите и се съхрани и опази това, което е останало.
Преди се е предполагало, че укрепеното пространство на града е било около 500 метра. Сега с изкопите на иманярите откриват, че обектът е близо 40 хектара. Местността "Бабуя", която се намира източно от Калето, в което се предполага, че е бил разположен легионният лагер, е с размери 50 хектара и около тях се намират редица по-малки обекти като извънградски имения, пристанищни структури. Според Лука размерът на тогавашна Рациария надминава три пъти размера на днешното село Арчар.
За съжаление заради иманярите науката никога няма да разбере дали наистина там е бил разположен този легионен лагер, защото информацията е изгубена завинаги, заяви археологът.
Малко по-добре е ситуацията в Калето, където сградите стоят запазени, макар, че културният слой на дълбочина до 10 м е унищожен. Все още под земята са впечатляващи римски сгради, затрупани от тракторите на иманярите.
Най-важните открития на археолозите на обекта са епиграфските паметници или надписите, обясни Красимира Лука. Осемте надписа, които са документирани са изключително ценни. "Те говорят за трима августари, това са жреци на императора, които са били почетени с почетния знак на Сената. Говорят за построяването на храм на Аполон в Рациария, говорят и за една неизвестна административна единица, префектура, намирала се в градската територия на Рациария. Споменава се и за едно сдружение на занаятчиите, разказа още археологът.
Последната работа е била свързана с изнасянето на елементи от Калето. Става дума за монументална архитектура - три капители и една база колони с огромни размери. Според специалистите от Археологическия институт става дума за
времето на император Адриян, а сградите са били по-впечатляващи от градове като Филипополис
(съвременен Пловдив) и Дуросторум (съвременна Силистра). Така се очаква следващите години с работата на археолозите да се направят впечатляващи находки, които ще надминат представите ни за римската археология, допълни Красимира Лука. Но тя е категорична, че за да се разкрие всичко, което пази Рациария, то са нужни спешни мерки за охрана на този безценен археологически паметник, докато не е станало късно и иманярите не са унищожили всичко.
Римският град Рациария е разположен в района на днешното село Арчар, близо до Видин. Рациария възниква в началото на 1 в. от н.е. като военен център на мястото на по-старо мизийско поселение. Името си получава вероятно от император Веспасиан (69 - 79 г.), който полага големи грижи по укрепването на долнодунавския лимес и по организирането на дунавската флотилия, на която Рациария е една от главните станции.
Градът се развива като голям занаятчийски център, като златарството заема почетно място. Археолозите са открили над 50 различни по вид и характер златни и сребърни накити. Единствено при разкопките на Рациария е открито златно находище в жилище - такова нещо няма дори при такива известни римски градове като Херкулан и Помпей, твърдят специалистите.
Освен това в Рациария е било широко застъпено бронзолеярството, грънчарството, обработката на олово, стъкло и кост.
