Гм манският министър на вътрешните работи Ханс-Петер Фридрих се обяви за бързи мерки срещу румънците и българите, които злоупотребяват със социалната система в Германия.
Министърът е заявил това днес в Мюнхен, съобщава румънската агенция Аджерпрес, като се позовава на информация на германската агенция dapd.
По думите на Фридрих трябва да се попречи на "идването на хора само за да получават социални помощи". Такова решение е необходимо "преди феноменът да стане масов и да ни създаде големи трудности".
"Не мисля, че нашите граждани, които трябва да плащат тези социални придобивки, биха приели при нас да дойдат хора от цяла Европа, само за да получават социални помощи", каза министърът и допълни, че ще се водят разговори на европейско ниво за по-нататъшните действия.
Ханс-Петер Фридрих каза още, че води разговори с румънското и българското правителство.
Миналата седмица за пореден път Фридрих предложи лицата, които идват в Германия само за да се възползват от социалните помощи, да бъдат експулсирани в родните си държави и да им бъде забранено да се връщат в Германия за период от една или две години.
В същото време в статия в интернет портала PublicServiceEurope.com се отбелязва, че миграцията от Румъния и България е благоприятна за страните от ЕС, тъй като тези имигранти често изпълняват дейности, които гражданите на страната не искат да вършат - като например сезонна работа - а много от тях са квалифицирани.
Автор е Таня Вундерлич от базирания в САЩ изследователски институт "Джърман Маршал фунд" (German Marshall Fund).
В документ, разпространен от Асоциацията на германските градове, са описани предизвикателствата за градските райони от социалното подпомагане на обеднели имигранти от Румъния и България, най-вече принадлежащи на ромското малцинство, се припомня публикацията.
Данни на Федералната статистическа служба сочат увеличение с 24 процента на българските и румънските имигранти през първата половина на 2012 г. извън вече регистрираните в страната 147 000 (без да се броят нерегистрираните).
Според авторката обаче докладът има някои сериозни недостатъци, като например, че не всички имигранти от България и Румъния зависят от социални помощи: 80 на сто са пристигнали в Германия след присъединяването на двете страни към ЕС през 2007 г. и вече имат работа и доходи.
Около 22% от тях са високо квалифицирани, а 46% са квалифицирани и упражняват тъкмо такива професии, от които Германия спешно се нуждае.
Авторката подчертава, че да се определя имиграцията от България и Румъния като бедна е не само некоректно, но и икономически вредно. Може обаче да се очаква, че с наближаванетона изборите в Германия дебатите за имиграцията ще стават все по-емоционални, поляризирани и радикализирани, предупреждава Таня Вундерлич.
В заключение тя припомня отговорността на правителствата на двете страни за интеграцията на ромите.
Източник:
ЕПА/БГНЕС
