Д жоко Росич бе актьор от европейска класа, той би бил гордост за всяка една нация, са казва в некролога, издаден от Министерството на културата, съобщиха от ведомството.
"И Джоко го отнесе черният кон. Колко малко читави хора оставят спомени!" – написа в своя профил във "Фейсбук" министърът на културата д-р Петър Стоянович по повод кончината на големия наш актьор Джоко Росич, който ни напусна на 81-годишна възраст след тежко боледуване.
В некролога за харизматичния актьор и кино легенда Джоко Росич /1932 – 2014/, издаден от Министерството на културата, се казва:
"Българската култура претърпя поредната невероятно тежка загуба - прощаваме се с любимия на поколения българи киноартист, изиграл десетки запомнящи се роли в много от шедьоврите на българското кино, които отдавна са заели достойно място в неговия "Златен фонд".
Джоко Росич обаче бе актьор и от висока, европейска класа, той би бил гордост за всяка една нация и трябва да сме признателни, че той беше сред нас. Ще го запомним и като човек на честта, на дадената дума, той никога не предаде приятелите си, не изневери и на принципите си. През 2010 г. Джоко Росич бе награден със "Златен век" - най-високото отличие на Министерството на културата, за големите му заслуги и принос към българското кино.
Именитият ни актьор, който посвети половин век от живота си на киното, е награждаван за изключителния си талант с престижни отличия и в чужбина – преди 4 години в Будапеща той бе удостоен със специална награда за принос към унгарското кино, в което прави сериозен "пробив" още със знаковата си поява в унгарския филм "Под краката им свири вятърът".
Джоко Росич беше достоен човек и актьор, с голяма вътрешна и външна хубост.
Това заяви актьорът Ицхак Финци по повод на смъртта на своя колега и близък приятел.
Финци се е разстроил много, когато късно снощи е научил новината за смъртта на Джоко Росич. "Джоко беше топъл и отзивчив човек, притежаваше голямо благородство", добави Финци.
Неговият актьорски талант и майсторска игра беше достойна за подражание. Джоко умееше да придава на образите достоверност и неподправеност. Играта му беше въздействаща, заяви Финци.
Той припомни, че Джоко Росич е познат и любим актьор не само на българските, но и на унгарските зрители. По времето на социализма той е един от малкото наши артисти с толкова много участия в чуждестранни филми и копродукции.
"Филмите му в Унгария бяха много популярни и местните зрители оценяваха таланта му доста високо. Росич изпълни повече главни роли в унгарското, отколкото в българското кино", споделя Ицко Финци.
Председателят на Народното събрание Михаил Миков изпрати съболезнователен адрес по повод кончината на големия актьор Джоко Росич.
В писмото до семейството и близките той изразява своите най-искрени съболезнования и съчувствие, съобщиха от пресцентъра на парламента.
"С дълбока скръб приех тъжната вест за кончината на големия, обичан от поколения българи Джоко Росич. Скърбим за неповторимия български актьор с ярък и неподправен талант. С характерното си присъствие той изгради десетки незабравими образи, в които вложи цялата си артистична сила, мъдрост и обаяние. За тези свои завладяващи образи в знакови за филмовата ни история екранни произведения като "Сватбите на Йоан Асен", "Хан Аспарух", "Време разделно", "Златният век", "Капитан Петко войвода", той получи топлото признание и обич на публиката", пише в съболезнователния адрес председателят на българския парламент.
"И в живота, и в изкуството, Джоко Росич следваше високи идеали, беше рицар на честта и на достойнството. Ненадминатите му артистични превъплъщения ще останат сред най-високите достижения в българското филмово изкуство", се казва още в съболезнователното писмо.
Министър-председателят Пламен Орешарски изпрати съболезнователен адрес до семейството и близките на Джоко Росич, съобщиха от правителствената пресслужба.
"България загуби велик човек и гениален самороден талант. Вярвам, че неговият неповторим глас, дълбок като Балкана, ще продължи да звучи в сърцата на всички,
които са усетили силната емоция в изречените от него думи: "Ех, Йовано, Йованке, сърце мое", пише премиерът Орешарски. Той отбелязва, че харизмата на Джоко Росич, с която той обогатяваше всеки свой образ в киното, ще вдъхновява и занапред младите артисти.
"Неговите роли са неделима част от вечни български филми като "Хан Аспарух", "Капитан Петко войвода", "Баща ми бояджията", "Езоп". Големият талант на Джоко Росич ще пази винаги спомена за него, той е личност, която не се забравя", изтъква министър-председателят.
Известният актьор Джоко Росич си отиде на 21 февруари.За тази трагична вест потвърди шефът на “Правителствена болница” Любомир Спасов.Великият български актьор е издъхнал тази вечер в 21:30 ч.
Състоянието му е било много тежко, последните дни се е влошило още повече.
“Джоко Росич не се е мъчил. До последно не дойде в съзнание. Потъваше все повече и повече, нищо не можеше да се направи. Поднасям съболезнованията си към семейството на този наистина прекрасен човек”, заяви Любомир Спасов.
Състоянието на големия актьор бе влошено в последните месеци. Актьорът бе опериран преди няколко седмици в "Пирогов" от тумор в мозъка.
По желание на близките му той бе транспортиран от "Пирогов" още миналия четвъртък.
Поклонението пред Джоко Росич е на 26 февруари от 11:00 ч. в църквата "Свети Седмочисленици", а погребението - от 14:00 ч. на Централните софийски гробища. Това съобщиха от Съюза на артистите в България.
Джоко Росич е роден на 29 февруари 1932 година.
Майка му е българка, а баща му сърбин. Роден е в бившата република Югославия, но от 1951 г. живее в България. Завършва икономика и школа по радиожурналистика, след което работи 17 години като журналист в БНР. Снима се в български, унгарски и сръбски филми. Понякога е наричан "легендарният каубой".
Носител е на орден "Кирил и Меодий" първа степен. Джоко Росич е любител и колекционер на оръжия, най-вече ножове.
Джоко Росич - актьорът с най-запомнящ се дрезгав глас, участва в над 110 филма.
Едни от най-известните филми в които е участвал са "Осмият", "Езоп", "Демонът на империята", "Михаил Строгов", "На всеки километър", "Гоя", "Антихрист", "Баща ми бояджията", "Иван Кондарев", "Сватбите на Йоан Асен", "Войната на таралежите", "Камионът" и "Време разделно".
