Националният дворец на културата (НДК) става държавно дружество, съобщи министърът на финансите Симеон Дянков на пресконференция след заседанието на Министерския съвет.
Вицепремиерът напомни, че години наред НДК е функционирал като "творческо стопанско обединение" - юридическо лице, каквото действащото законодателство не познава.
От днес нататък дворецът е държавно еднолично акционерно дружество и временно ще бъде под шапката на Министерството на финансите. В момента тече одит и след него акционерното дружество ще премине към Министерството на културата, което трябва да разработи дългосрочна стратегия за ползването на обекта.
Предметът на дейност няма да се променя и
НДК няма да се приватизира,
заяви министърът. По думите му целта на промяната е да има повече прозрачност и отчетност.
Министър Дянков отбеляза, че предварителните резултати са притеснителни с поредица нарушения при обществените поръчки. Нов одитен доклад ще включи проверка на последните десет години, а не на последните три, както е при първия одит.
Министърът на културата Вежди Рашидов заяви, че е категоричен, че НДК ще си остане средище на българската култура. По думите му досега постъпления към министерството от двореца никога не са идвали.
"Научих от новините. Нямам коментар. Това, което мога да кажа е, че НДК навършва 30 години и досега има един статут, който е доста остарял", каза шефът на НДК Христо Друмев.
Той напомни, че от 1 април 1991 г. НДК е бил отстранен от държавния бюджет и се издържа изцяло от собствени приходи.
"По цялото земно кълбо няма нито един културен център, който да не получава издръжка било от държавния бюджет, където се намира. Ние сме принудени по най-борческия начин да намерим пари откъдето и да е, за да се самоиздържа НДК. Тези промени означават, че държавата ще започне най-сетне да осигурява поне 1 млн. или 800 000 лв месечно", каза Друмев.
И подчерта, че за издръжката на НДК са необходими 10 млн. лв. годишно, като се има предвид, че само за електричество се заплаща около 2 млн.
"Доброто е ако наистина бъларската държава стане майка, а не мащеха на НДК",
подчерта 78-годишният Друмев и допълни, че се разделя с поста генерален директор с носталгия и с чувството, че си е свършил великолепно работата в продължение на почти 25 години.
Много предложения за продажба на Националния дворец на културата винаги са срещали неговия категоричния отпор.
"Опити да се сложи ръка върху НДК са правени многократно, вкл. и да се откъсват части от комплекса. Зарекох се да не позволя някой да превърне НДК в поредния мол или нещо подобно", казва той.
Пръв, още през 1990 г. министър-председателят Андрей Луканов отнел зала "Универсиада" (тази зала, конгресният център във Варна и НДК са били в един комплекс), уж за "да я предаде на студентите", но след това поетапно тя е била приватизирана.
После кметът (1991-1995) на София Александър Янчулев превърнал в общинска собственост и дал на мутри почти целия подлез под НДК, обществения подземен паркинг (920 места) с вход от бул. "Фритьоф Нансен", както и надземния паркинг (240 места) - и двата, замислени за гостите на НДК.
Тогава била приватизирана и сладкарницата в т.нар. английски двор. По-късно всичко било препродадено на трети лица.
"Всички апетитни късчета общината ги взе и разпродаде без търг и обществени поръчки. Паркинга например го купи един съветник в общината - Георги Василев - с чужди пари. По-късно го застреляха, докато си разхождаше кучето", спомня си Христо Друмев.
Георги Илиев според него също се е простил с живота си заради прекомерни апетити именно към това място.
През 1990-1991 г. един вицепремиер и един министър на културата, в отсъствието на тогавашния министър-председател Димитър Попов, се опитали да предоставят НДК на частна фондация.
Опитите продължили при правителството на Любен Беров - мощната групировка Г-13, начело със застреляния по-късно Илия Павлов, също си помечтала - този път за бившия правителствен тракт - Зала 6 и пространствата около нея.
Правителството (1994-1996) на Жан Виденов отнело 13-ият етаж на административната сграда, за да настани там Висшата атестационна комисия (ВАК).
Веднага след това с апетити се появили "охранители" и "застрахователи". Христо Друмев учредил с Националната полиция Фондация "Доверие и закрила" (която съществува и днес) и успял да отблъсне дебеловратите.
При управлението на СДС пък политици се втурнали да приватизират с обещания и натиск привлекателни обекти чрез РМД-та. Тогава обаче министърът на регионалното развитие Евгени Чачев и областният управител на София Васил Маринчев, със съгласието на премиера Иван Костов, спасили НДК като издали акт за държавна публична собственост.
Последният провалил се опит бе на кръга около милионера Иво Прокопиев. Прокопиев, като тогавашен член на Националния съвет за тристранно сътрудничество, отдавна имал планове да приватизира НДК, каза преди година Друмев.
В няколко остри агресивни публикации във вестниците на Прокопиев "Дневник" и "Капитал" се твърдеше, че "дворецът е извън законите, и въпреки че е собственост на Министерския съвет, НДК не се отчита пред него".
Близо 30 хиляди лв. на ден излиза издръжката на НДК
Разгънатата площ е над 120 хил. кв. м. само в централната сграда. Сградата е уникална, с особена, специална архитектура - не може да се използва за каквото и да е - тя е мултифункционална.
"Има свободни площи, които използваме рационално за повече приходи, с които се издържаме...", напомня Друмев.
В НДК има няколкостотин оригинални творби на големи български художници - скулптури, пластики, пана, картини, мозайки, гоблени.
Строителството на НДК започва на 25 май 1978 г. За три години там са излети 335 хил. куб. м бетон и са изкопани и извозени 1,7 млн. куб. м земна маса. Хиляди софиянци са били отклонявани за по 45 дни от работните им места и били задължени да участват в строителството под формата на уж доброволен труд.
Дворецът е открит през 1981 г. в чест на 1300-годишнината на българската държава, но първата проява там е поредният конгрес на БКП.
През 2005 г. НДК бе признат за "най-добре менажиран конгресен център" в света.
