Преображение Господне е един от 12-те големи Господски и Богородични празници. Чества се още от първите векове на християнството.
Според легендата юдеите старателно изучавали пророчествата на Исус Христос, но превратно тълкували техния смисъл.
Те не разбрали, че в пророчествата се говори за небесно, а не за земно царство, за вечни блага, а не за светски изгоди. Дори и самите апостоли не били далеч от такива земни помисли, макар да повярвали, че Исус е очакваният Месия.
Надявали се, че Христос ще възстанови израилското царство, спорели кой сред тях е по-велик, не могли да приемат, че Исус Христос, Синът Божий и Спасител на света, ще понася страдания и унижения от людете.
Христос често беседвал с учениците си за своите предстоящи страдания, казвал им, че ще бъде убит и на третия ден ще възкръсне. Сърцата на учениците изпълвала скръб, но дълбоко в себе си те не вярвали, че това ще се случи.
Тогава Христос отвел трима: Петър, Яков и Йоан на планината Тавор в Галилея, за да им
покаже ясно своя произход и предричаното от него "ново царство"
Там, след вглъбена молитва Исус се преобразил - лицето и дрехите му светели с ослепителна светлина. До него стоели библейските пророци Мойсей и Илия. Чул се глас от небето, който посочил Исус като Божи син. Когато посмели отново да отворят очи, Христовите ученици го видели в обикновения му човешки облик.
На този ден стопаните носят в църквата грозде за благослов, защото от него се прави виното - символичният образ на Христовата кръв. На празника Преображение то се благославя.
В литургията на българските православни храмове се прибавя молитвеното песнопение "Освещаване на гроздето".
Днес се бере първото грозде и се раздава на близки и съседи,
след като се прекади от свещеника в църквата.
Узрелите преди това къпини, които според народната вяра са дяволско грозде, могат да се ядат след 6 август.На днешния ден вярващите се причестяват след петдневен пост, като в чест на празника се позволява риба.
Вярва се, че в нощта срещу Преображение, също както и на Богоявление,
в небето се отваря Божията врата и сам Господ се показва на нея
Само праведният може да види тази врата и каквото си поиска в този миг, Господ ще му го даде.
Затова през нощта майките държат децата си будни, карат ги да гледат към небето, дано видят, когато се отворят небесните порти, та да се помолят за голямо богатство и късмет.
Според народните вярвания на Преображение се обръща времето: водите на изворите и реките стават студени и непригодни за къпане и лятото се пречупва - времето напомня вече за есента.
Днес е храмовият празник на манастира "Св. Преображение Господне" край Велико Търново. Светата обител е паметник на културата и архитектурата от национално значение.
Според историческите хроники манастирът, основан около 1360 г. от царица Теодора-Сара и нейният син цар Иван Шишман, няколко пъти е опожаряван през годините на османското владичество, а по-късно е разрушен напълно при земетресение.
Възстановяването започва през 1825 г. от монаха Зотик
с разрешение на турския султан Махмуд.
Градежа на главната църква "Преображение Господне" започнал през 1834 г. възрожденският майстор Димитър Софиянлията, участник във Велчовата завера. След неговата гибел строителството е продължено от майстор Кольо Фичето, който завършва югоизточното манастирско крило, главния вход и камбанарията с часовника.
Стенописите, олтарите и иконите в комплекса са изработени от прочутите възрожденски майстори Захарий Зограф, Станислав Доспевски, Папа Витан.
Сред шедьоврите на българското възрожденско изкуство са стенописите на Захарий Зограф "Колелото на живота" и "Страшният съд", както и портрети на Св.Св. Кирил и Методий, Св. Патриарх Евтимий, Св.Теодосий Търновски и на царе от Първата българска държава.
