Антикризисните мерки ще бъдат готови до края на седмицата, а в понеделник ще се съгласуват в Тристранния съвет. Те ще бъдат обсъдени на следващото заседание на Министерския съвет, а след това с тях ще бъде запознат и парламентът.
Това заяви на днешния парламентарен контрол финансовият министър Симеон Дянков.
По-късно от пресслужбата на Министерския съвет съобщиха, че заседанието на Съвета за тристранно сътрудничество ще бъде във вторник и на него ще бъде обсъден пакет от мерки за подкрепа и устойчив растеж на българския бизнес, предложен от правителството.
В отговор на питане на червения депутат Георги Пирински, той каза, че България е остров на сравнителна стабилност и ще остане такъв.
"Правителството знае какви са стъпките за излизане от кризата и ги следва. Не се притеснявайте от гръцкия, румънския и латвийския сценарий", успокои Дянков депутатите.
По думите му българските публични финанси имат най-ниската степен на риск от септември 2008 г. насам - 174 пункта. При управлението на Сергей Станишев през март миналата година той е бил 750 пункта. Благодарение на добрата фискална политика
хората могат да бъдат спокойни за своите доходи
заяви Дянков. Той допълни , че вторият успех на политиката, водена от ГЕРБ, е ниският размер на инфлацията.
Финансовият министър беше категоричен, че правителството върви по правилен път и ще продължи да го следва. Не ни е страх от провокациите, подчерта той.
С тази дума и премиерът Бойко Борисов вчера определи изтичането в медиите на стряскащия проект за около 30 мерки за икономии.
Документът беше разпространен в сряда от вицепрезидента на КТ "Подкрепа" Димитър Манолов, който го получил по свои канали от Министерството на финансите (МФ). Той заяви, че
това е чернова, но тя със сигурност идва от ведомството на Симеон Дянков
Манолов нарече предложенията "чудовищни" и "идиотщина" и набеди за техен автор икономиста от "Отворено общество" Георги Ангелов. Той от своя страна заяви, че ги е видял във вестниците и не би могъл да ги подкрепи, защото по-скоро предлага обратното.
"Честно казано, аз съм предлагал някакви неща на министерството, но 99% от тях не са тук, в този списък", коментира той пред "Дарик" и добави, че вицепрезидентът на "Подкрепа" (Podkrepa.org) вероятно се е шегувал.
От МФ, а след това и от правителствената пресслужба категорично заявиха, че
разпространените антикризисни мерки не отговарят на истината
а документът, който медиите цитират, не съществува и не е бил обсъждан. Действителните мерки щели да бъдат обсъдени на Съвета за тристранно сътрудничество на 22 март.
"На този етап работната група по антикризисния пакет дискутира повече от 100 идеи. В процес на конкретизиране са и потенциалните фискални и икономически ефекти на всяко отделно предложение.
Преди всичко, експертите анализират какъв би бил ефектът от приложението на всяка отделна мярка както върху доходите и жизнения стандарт на хората, така и върху изпълнението на бюджета", заявиха официално от финансовото ведомство.
Заместничката на Симеон Данков Ана Михайлова заяви в парламента, че в ръцете на синдикатите е попаднал "един от списъците, които са дискутирани и който не е изготвен от наши експерти".
Тя го нарече "хвърчащ документ" и добави, че целта на ведомството е да се изработят
мерки, които да стимулират реалната икономика и производителността
Документът обаче предизвика гнева на синдикатите и от КНСБ (KNSB-BG.org) заявиха, че не приемат правителството да прехвърля тежестта от кризата върху "работници, пенсионери, държавни и общински служители".
"Ръководството на КНСБ заявява, че няма да допусне ново, поредно изземване от доходите на хората на наемния труд и пенсионерите, ограничаване правата на майките, военнослужещите, полицаите и безработните.
КНСБ започва допитване до своите синдикални структури, до гражданите на България за провеждане на синдикални и граждански протестни и стачни действия в защита на техните интереси", заявиха те в декларация.
Двата профсъюза приеха собствени антикризисни мерки
които утре ще обсъдят с работодателите, а в понеделник ще предложат на правителството.
В тях те настояват държавата пряко или косвено да помогне на най-бедните българи и по този начин да стимулира потреблението. Иска се и повишаване на обезщетението при безработица, както и по-висока минимална заплата още от втората половина на годината.
Според синдикатите минималното възнаграждение сега е под прага на бедността.
