Детските престъпления - все по-жестоки

Жестокостта, хладнокръвието и арогантността, с които деца извършват престъпления, са все по-големи.

Въпреки че количествено детската престъпност не се е увеличила сериозно, се влошават други показатели - пада например възрастовата граница, от която детето има агресивни прояви. Увеличават се хулиганските мотиви и отчуждаването от обществото.

Това сочи изследване на насилието сред деца, направено от Научно-изследователския институт по криминология и криминалистика на МВР за пет години до 2008 г.

Данните бяха представени днес на конференция за насилието върху и от деца от представителката на инситута Нина Белова.

Според тях делът на убийствата, извършени от деца, е 5,5-6%. 20 на сто сексуалните посегателства и 11 на сто от телесните повреди също са детско дело. От дете е извършен всеки пети грабеж и всяко осмо изнудване.

Данните от 2009 г. показват лек спад в относителния дял на престъпленията - с 1 на сто.

Една от обезпокоителните тенденции е, че нараства насилието, извършено от момичета - при това изключително грубо и демонстративно.

Според Белова тази нова "мода" показва, че класическите женски модели на поведение - свързани с повече финес и съчувствие, не се толерират и се считат за губещи.

Физическата сила, грубостта, арогантността

пък се приемат като залог за просперитет и начин за утвърждаване в обществото.

Наблюдава се и склонност за включване на деца в действия по отвличане на други деца. В покрития от изследването период има седем подобни случая и макар според експерта цифрата да е ниска, тежестта на деянието е много сериозна.

Има и интерес от страна на организираните престъпни структури, занимаващи се с трафик на хора и сексуална експлоатация на деца, както и с разпространение на наркотици, към включването на непълнолетни в тях.

По думите на Нина Белова, за да не става така, че все по-малки деца да извършват престъпления, е необходимо да се работи още в детската градина по този въпрос.

Според нея е неприятна и тенденцията, свързана с мотивацията. Базата данни показва нарастване на хулиганската мотивация и на користно-егоистичните мотиви и консуматорските нагласи.

Побоят, вербалната и психическата агресия съпътстват детското ежедневие

и моралните последствия от тях са не по-малко сериозни и дори по-тежки от физическите следи, отбелязва експертката.

Сред кримоногенните фактори са още знаковите убийства, разтръбявани по медиите, игрите с насилие, чувството за изоставеност у децата, както и фактът, че според "детските" социални норми ненасилниците най-често са бити, заплашвани и подигравани, сочат изводите от анкетите в изследването.

Над 90 на сто от запитаните деца отговарят на въпроса има ли право човек да бие друг човек с "Да, ако го заслужава".

Не на последно място е и ролята на алкохола. Български деца проституират срещу чаша алкохол, някоя стара дреха и еднократно хапване, разкрива проучването. Според Белова алкохолът е дори по-страшен проблем от наркотиците.

За образователния министър Сергей Игнатов най-често разпространените форми на насилие сред децата - и най-трудно забележимите от възрастните, са

социалното и психическото насилие

Според него слухове, злоупотреба с властови позиции, заплахи, изнудване, подигравки, дискириминация на определени деца или групи са не по-малко опасни.

Детето, което упражнява тормоз, не се нуждае от допълнително унижение, а от състрадание, за да може и то да развие това чувство, докато прилагането на наказания и репресивни мерки задълбочава проблема и е причина за стряскащи постъпки сред младите хора, смята министърът.

За Игнатов училището не може да бъде самотен участник в борбата с насилието, а трябва да е част от мрежа на институции, които работят по проблема.

Министърът напомни, че агресивното поведение често е деструктивен защитен механизъм, а насилието и страхът намаляват качеството на живот и карат детето да бяга от училище.

Председателят на Съюза на българските учители Янка Такева отбеляза, че много трудно някой може да накара да влязат в училище 20% процента от децата в училищна възраст, а за 16 на сто от тях няма кой да се грижи.

До края на годината трябва да има нов закон за детето и семейството,

обяви социалният министър Тотю Младенов на форума. По думите му преди седмица е формирана работна група от представители на парламента, различни държавни институции и неправителствени организации, които ще изработят нормативният акт.

Според Младенов е необходимо да има една институция, която да е ангажирана с проблемите на закрилата на детето, а не десет, както е в момента, защото иначе се размива отговорността.

Председателят на парламентарната образователна комисия Огнян Стоичков смята, че е най-добре тази институция да бъде ДАЗД.

България има редица подписани конвенции, като тази за борба с детската порнография, която ни задължава да имаме специализирани отдели в полицията за борба с детската порнография, подчерта Стоичков, според когото един единствен криминалист от ГДБОП не може да се занимава с този проблем.

Трябвало да има и специализирани съдебни състави, които да се занимават с проблемите на детското насилие.

Омбудсманът Гиньо Ганев, под чийто патронаж е форумът, очерта необходимостта от създаване климат на нетърпимост към проблема с насилието. По думите му често се констатира само небрежно отношение, когато всъщност става дума за престъпление и в юридическия, и в обществено-моралния смисъл на понятието.

"Не харесвам тезата колко е важно да чуем децата. Сигурно е важно. Да ги чуем, разбира се, но да чакаме от тях те да защитават правата си е наивно, главното е дългът на обществото", посочи омбудсманът.