Проучването е направено по проекта "Братчетата на Гаврош пред Темида: Правосъдие в полза на детето". Изпълнител е Съюзът на съдиите в България, съвместно със сдружение "Спектра".
За периода 2000-2007 г. не се наблюдава значима разлика в броя на престъпленията, извършени от деца. Ако при общия брой на регистрираните за страната престъпления от 2000 г. насам се наблюдава плавно и непрекъснато намаление, то
при младежката престъпност има нарастване с пик 2004 г,
сочи проучването.
След това има спад, който следва общата тенденция. Като относителен дял престъпленията, извършени от деца, не надхвърлят 10% от общорегистрираните.
След кражбите, статистиката отчита като най-често деяние сред непълнолетните бягството от дома, скитничеството и просията, с относителен дял съответно 17.19% и 11%.
След тях се нарежда бягството от училище (9.98%), после употребата на наркотици - 6.22%, употребата на алкохол - 5.56% и проституиране и хомосексуализъм - 3.85%, показват данните.
В последните години се развива тревожната тенденция - интернет пространството все по-често е употребявано от лица с престъпни намерения за прикритие, улесняващо ги в извършването на престъпления срещу деца - разпространение на порнографски материали на малолетни, запознанства на възрастни с цел последващ сексуален или друг забранен от закона контакт с тях, изнудване, събиране на лична информация и т.н, отбелязват експертите.
Насилието в семейството също вреди на социализацията на децата, независимо дали е пряко - върху самото дете или непряко - срещу член на семейството или цялото семейство и съпреживявано от детето.
И в двата случая физическо насилие се заучава и формира агресивен стил на поведение, коментират специалистите.
В България няма специализирани съдилища за непълнолетни
и само в София е налице нерегламентирана специализация на съдиите, които разглеждат наказателни дела срещу непълнолетни извършители на престъпления.
Българските съдии и прокурори получават много слаба професионална подготовка за разглеждане на такива дела и никаква подготовка по отношение на дела с участие на дете-жертва.
По отношение на детето-жертва изцяло липсва информация и разбиране за неговите особености. Поради това магистратите не притежават необходимите специални знания и умения да общуват с тях, каквито се изискват от международните договори, по които България е страна, се посочва в изследването.
Според експертите у нас липсват изградени добри съдебни практики за гледане и решаване на дела, по които жертва или обвиняем е дете. Съществуват сериозни данни, че съдебната практика по такива дела е противоречива и частично не съответства на приложимите международни актове, особено в областта на третирането на детето-жертва.
Няма бързо и ефективно доказване и наказване на престъплението.
Подкрепя се у виновните усещане за безнаказаност, а у жертвите - за незащитеност.
Престъплението, извършено от или срещу дете, среща активната реакция на българската общественост, пише в заключението на изследването. У нас обаче все още съществуват много нерешени въпроси, засягащи причините за това поведение и последиците от него, върху които правосъдието може да влияе.
За това, каквото и деяние да са извършили, към децата трябва да се подхожда със специални методи, огромно търпение, разбиране и подкрепа, независимо от коя страна на нормата се намират, поясняват експертите.
Работата с тях трябва да се осъществява при защитаващи детската психика условия, от специалисти, обучени за работа с деца, които да стимулират у тях чувство на сигурност и защитеност. Несъгласуваността и изоставането в осъвременяването на законите са сред предпоставките за неадекватно правоприлагане, смятат експертите.
Източник: БТА
Последвайте ни
