Б ългарската православна църква почита днес паметта на св. Евтимий, патриарх Търновски.
Св. Евтимий е роден около 1327 г. в знатен род от старата българска столица Велико Търново.
Съвсем млад се присъединява към монашеското братство на Килифаревския манастир, ръководен от Теодосий Търновски. По онова време манастирът е известен книжовен център с голямо значение за средновековна България и за другите славянски народи. В него заедно с Евтимий се учат видни богослови, литератори и историци.
После младият Евтимий дълго време учи във Византия, но разочарован се завръща в родината си и се усамотява в пещера, недалеч от Велико Търново. Там построява църквата „Св. Троица“. Около нея се събират негови ученици и създават манастир.
В манастира Евтимий се заема с отговорната задача за подобряване на българския правопис
въз основа на езика на първоучителите – светите братя Кирил и Методий. Извършва езикова реформа, като изгражда и установява литературен език, съзнателно отдалечен от говоримата реч, чрез който „да се плетат думи“.
Патриарх Евтимий Търновски се счита и за
един от най-изтъкнатите средновековни български преводачи.
След избирането му за патриарх през 1375 г., Евтимий продължава да развива книжовна дейност. Превежда литургии, съчинява жития на български светци, прави и реформа на българските богослужебни книги, за да станат те по-разбираеми.
При падането на Велико Търново под робство през 1393 г., патриарх Евтимий остава като последен бранител на българската православна вяра и държава. Заради смелостта си е осъден на смърт, обаче става чудо и когато турският палач вдига ръка да го посече,
ръката му се вцепенява, а мечът пада на земята.
Последният български патриарх е заточен и умира около 1402 г. патриарх Евтимий Търновски е канонизиран от Българската православна църква през XV в. и оттогава е включен в нейния празничен календар, а на 20 януари паметта му се почита и от другите православни църкви.
