Това констатира изследване, публикувано днес от Европейската комисия.
Наблюдаван е периодът 2007-2010 г., като в началото на изследването около 10% от водните басейни и съоръжения в страната ни не са покривали препоръчителните и задължителните изисквания на ЕС.
Според документа по Черноморието няма нито един плаж, който да не отговаря на екологичните изисквания.
В България няма нито една зона за къпане, която да предполага и най-малката заплаха за здравето на гражданите заради качеството на водите, категоричен е анализът, който изследва единствено плажове край морето, реките, язовирите и езерата.
Авторите отбелязват, че у нас има много малко плажове във вътрешността на страната, тъй като няма традиции за летуване по такива места.
Според тях местните власти не желаят да инвестират
в подобни съоръжения заради високата цена за достигане на съответните стандарти, както и защото законодателството в България е особено строго по отношение на водното спасяване и не навсякъде по крайбрежието плуването е разрешено.
В документа се отбелязва също, че по Черноморието са изградени 38 станции за обработка на отпадни води и от тях работят 35.
Страната ни е поела ангажимент до 2014 г. да изгради още подобни съоръжения, които да обхванат и зоните, чиито отпадъчни води засега не подлежат на преработка.
Очаква се инвестициите в пречиствателни станции в цялата страна да достигнат 3,5 млрд. евро.
Междувременно ЕК призова пет страни от ЕС, включително
и България, да се съобразят с директивата за отпадъците
В списъка на държавите, към които е отправен призивът, са още Кипър, Естония, Гърция и Полша. Те не са успели да информират ЕК за прилагането на европейското право в националните законодателства в срока до 12 декември 2010 г.
Страните имат срок за отговор два месеца, след което ЕК може да предаде въпроса на Европейския съд с искане за налагане на финансови санкции.
Посочената директива поставя правната рамка за обработката на отпадъците в ЕС. Документът определя принципи за управлението им, като "замърсителят плаща", и степенува приоритетите - ограничаване създаването на отпадък, повторна употреба на ненужните материали, рециклиране, възстановяване и изхвърляне.
От ЕК отбелязват, че законодателството в посочените държави все още не е изцяло съобразено с европейските норми, а обемът на отпадъците в ЕС продължава да нараства, като годишно се събират 3 млрд. тона.
1/4 от българите биха отделили пари за защита на панда, пеликан и кафява мечка
75% от участниците в проучване за опазването на природата в България смятат, че държавата не прави достатъчно по проблема, съобщи на пресконференция Константин Иванов от Международната природозащитна организация WWF-България.
Националното представително проучване е извършено от социологическата агенция "Алфа Рисърч" през май. То е третото от 2006 г. насам.
За близо половината от българите основните екологични проблеми са свързани със замърсяването на въздуха, водата, изсичането и унищожаването на горите.
През 2008 г. големите проблеми са били изсичането на горите, незаконното строителство и презастрояването в планините и край морето.
80% от анкетираните не одобряват строителството на нови хотели
и писти в защитените територии на Рила, Пирин, Витоша, Стара планина и Родопите, като през последните години броят на недоволните нараства.
Аналогичен е делът на хората, които декларират, че подкрепят усилията на природозащитниците да спрат застрояването.
Половината от анкетираните биха дали средства за опазване на редки застрашени животински видове, но съобщават, че не разполагат с пари и затова не могат да отделят суми.
1/4 от българите биха отделили средства за защита на панда, пеликан и кафява мечка.
Спрямо предишни изследвания сегашното показва, че има леко повишаване при броя на хората, за които климатичните промени са сериозен проблем. 60 на сто смятат, че причините за промяна на климата в България са свързани с човешка дейност.
Източник: БТА
Последвайте ни
