Заради ниското доверие в здравната система, повечето българи не се съгласяват да станат донори.
Тази е най-честата причина за отказа да се спаси човешки живот, като се дарят органи след смъртта.
Българите масово смятат, че ако дадат съгласието си техен близък, който е в много тежко състояние, да стане дарител, лекарите умишлено ще го умъртвят, за да му вземат някой орган, обяснява за БТА д-р Янко Начков, координатор по донорство в университетска болница "Царица Йоанна" в София.
Обществото трябва да се образова за донорството още от гимназиална възраст, смята той.
Въпреки това според него у нас не е по-различно от най-напредналите в тази област държави, като Испания, Швеция и Австрия, тъй като няма страна, осигурила толкова органи за трансплантация, колкото са чакащите.
Според цитирана от експерта статистика в развитите страни се осигуряват 20-30 донора годишно на милион население, а в България те са 1 до 2 на година.
У нас 962 души се нуждаят от трансплантация на орган, като най-много пациенти имат нужда от бъбрек - 868, 14 от които деца. 109 от тях са на възраст до 30 години, сочат данните на здравното министерство.
За трансплантация на сърце чакат 40 болни, вкл. едно дете. От присаждане на черен дроб имат нужда 54 пациенти, осем от които деца. Над 1000 души чакат за трансплантация на стволови клетки.
Регистрите на Изпълнителната агенция по трансплантации сочат, че от 2004 г. насам са извършени само 142 бъбречни трансплантации, 43 чернодробни, и 13 сърдечни.
Донори стават само хора, изпаднали в мозъчна смърт, като в този момент всичко зависи от близките, които чрез даряването на орган от техния роднина могат да спасят живота на друг човек.
За да няма злоупотреби, се работи с различни медицински екипи, като лeкарите, които установяват мозъчната смърт на потенциалния донор, са различни от тези, които извършват трансплантацията.
Изключена е и възможността за присаждане по някакви субективни критерии - само на определени пациенти, уверяват от министерството на здравеопазването.
От ведомството твърдят, че основният критерий, който се спазва, е съвместимостта, т.е. органите се присаждат на човек, чийто организъм е най-малко вероятно да ги отхвърли.
Освен това се гарантира защита на данните на всеки, изразил воля да стане дарител след смъртта си, тъй като неправомерното им огласяване се наказва с глоба от 10 до 30 хил. лева.
Основните възможности да се подобри дейността по даряването
на органи д-р Янко Начков вижда в няколко посоки. Първата е в откриването на потенциален или възможен донор, което във всяка страна е свързано пряко с качеството на здравеопазване.
Необходимо е също да се създаде екип от координатори по донорство - хора, които се занимават с организацията му, които според специалиста трябва да са специално обучени и мотивирани.
Д-р Начков признава, че тази дейност, започнала преди десетина години у нас, до голяма степен е била занемарена през половината от тях.
Хората по принцип са скептично настроени към донорството, твърде малко се знае какво е мозъчна смърт, как става цялата процедура, отбелязва специалистът.
Другият проблем според него е, че твърде малко от самите лекари, дори тези, които извършват трансплантации, имат ясни и точни познания за техните социални, морални и чисто правни аспекти.
Масово мои колеги анестезиолози не схващат концепцията за мозъчна смърт, те смятат, че това е тежко болен пациент, а всъщност той вече е покойник, коментира д-р Начков.
Според специалиста пред донорството няма религиозни бариери
тъй като всички големи религии - юдаизъм, християнството и ислям - поощряват даряването на органи. Негови противници са само хиндуизмът, шиндуизмът и някои секти.
По думите на д-р Начков обаче за разлика от католическата църква, която е обявила това дело по спасяване на човешки живот за изключително богоугодно (чрез официален документ на покойния папа Йоан Павел II), православното християнство до голяма степен изостава, като не популяризира тази лична саможертва.
Според експерта проблемът е именно в това, че определени религии популяризират повече даряването на органи, а други не толкова.
По негови данни представители на всички изповядвани вери у нас са позволявали от близките им да бъдат взети органи за трансплантации.
"Решението да станеш донор е дълбоко лично, то не може да бъде наложено от държавата или религията. Ние сме длъжни да предоставим на обществото информацията, засягаща това лично решение, за да може всеки да направи своя избор", заключава все пак лекарят.
Източник:
Антон Чалъков, БГНЕС
