Това е спомен на младеж, който е живял две години в концлагерите, тогава наричани по съветски образец ТВО - трудово възпитателно общежитие, но за разлика от повечето други затворници той бил ремсист (РМС - Работнически младежки съюз), вярвал в комунизма: живот в равенство, братство, без бедни, гладни и измъчени хора.
Книгата е документално свидетелство, което описва историята такава, каквато е, за да може идните поколения да извадят сами своите изводи за случилото се.
Тя е насочена и към онази епоха, към която днес някои хора изпитват сякаш все по-голяма носталгия. Може би защото повечето от тях си спомнят евтиния хляб, сиренето и кренвиршите на достъпни цени, картите за 20-дневна почивка на българското Черноморие, "по-сигурните времена без престъпност"...
Ала това е също така и епохата на концлагерите, репресиите и безследно изчезналите не един и двама граждани, все противници на комунистическия режим в Народна република България: селяни - противници на ТКЗС, народни представители от разтурената опозиция, католически, протестантски и православни духовници, банкери, индустриалци, полицаи, офицери, предвоенни министри, анархисти, троцкисти, бранници, ратници, легионери, членове на ВМРО, социалдемократи, демократи, николапетковисти и др.
Съименникът на героя на Иван Вазов в "Под игото" Бойчо Огнянов е бил "николапетковист" - член на младежката организация на БЗНС "Н. Петков.
Огнянов извършил постъпка, която днес може да ни се стори комична или най-малкото нелепа - във фабричното училище на завод „Сталин" в Перник група недоволни започнали да пишат лозунги по стените. На Бойчо най му допадала заканата "Вие обесихте Петков, а ние - Димитров".
Земеделецът Никола Петков е обесен през 1947 г. от комунистическия режим, а Георги Димитров (1882-1949) е комунистическият вожд. Един ден казали на Бойчо: „В клозета са изтрили написаното." Огнянов не мислил дълго - навлажнил конци, взел химически молив и заплахата отново лъснала в клозета. Би било смешно, ако не бяха последствията за героя земеделец - белезници, бой, изтезания, издевателства, лагери и клеймото "враг на народа".
"Пиша тези мои спомени, за да знаят по-младите и да видят и опаката страна на медала - т.е. истинския лик на комунизма, който е дал "в името на човека" повече жертви човешки, отколкото през двете световни войни", пише авторът, починал преди 6 години.
Предговорът към това второ издание на книгата е писан от Петър Стоянов - президент на България (1997-2002), а за корицата е използвана картината "Разходка в затвора" на Винсент ван Гог.
Последвайте ни
криза, която тихо расте" />
