Университетското издателство "Св. Климент Охридски" (press-su.com) представи днес книгата на Румен Аврамов "Спасение" и Падение. Микроикономика на държавния антисемитизъм в България 1940-1944 г."
В книгата става дума за 11 384 прокудени евреи от новите български земи по силата на присъединяването на Царство България към Тристранния пакт. Те са били изпратени от нацистите в концлагера "Треблинка".
Според Аврамов независимо от оцеляването на 49 000 евреи от старите български територии е видно съжителството със злото и търпимостта с него. Авторът не отрича нищо, което се случило, защото борави почтено с архиви и документи. Казва и още нещо - че в историята има личности, които сътворяват, както злото, така и доброто.
Българското историческо съзнание живее с убеждението, че "спасяването на българските евреи" е едно най-големите му, дори героични достойнства. Публичното пространство, а и професионалната историография рядко се занимават с обратната страна на този исторически медал - латентния културен, институционален и в немалка степен икономически антисемитизъм, който избуява в "благоприятната" среда на Втората световна война и близките отношения с нацистка Германия и кулминира във "вдигането" на евреите от "присъединените земи".
Румен Аврамов прави внимателен анализ на архивните свидетелства, за да хвърли документално тежък камък в мътната вода на недоизказаните исторически вини и потисканите грехове на недалечното минало, се казва в анотацията на издателството
"Истината е, че тогава шепа българи са спасявали евреи от други българи",
каза при представянето на книгата Антонина Желязкова - историк, директор на Международния център за малцинствата и културните взаимодействия.
И добави: "Това е мъчителна и трагична книга за мен, вероятно, и за повечето читатели. Дълго търсих точното определение за нея и се спрях на "безпощадна".
За да се демитологизира една обществена драма всеки един от нас да се вгледа дълбоко в себе си и да даде отговор поне на няколко въпроса: Защо ни беше необходимо да се канонизираме като спасители и други още много въпроси."
Желязкова подчерта, че Румен Аврамов, изследовател, който е перфекционист в работата с архиви и в тяхното интерпретиране, е измъкнал от масивите максималното и автентичното.
Според историка проф. Искра Баева, рецензент на книгата, тя е
и морален поглед към това, което се случило.
А темата за спасяването на българските евреи е тема, експлоатирана политически, включително и за вътрешнополитически борби.
Антонина Желязкова зададе риторичния въпрос: докога ще се считаме за най-толерантната нация, когато българи са мародерствали в Македония и Беломорска Тракия и тези над 11 хиляди евреи са изпратени в "Треблинка".
"Българи са участвали в търгове на най-интимното имущество на евреи в старите предели. Тази морална тема е изследвана в литературата на Франция, Полша, Унгария, Германия. Но тази тайна се "пази" в България, макар, че ние като семейно-патриархално общество трудно я удържаме и се знае кой с какво скрито в мешките се е върнал", припомни далечни събития Желязкова.
Румен Аврамов е програмен директор в Центъра за либерални стратегии (cls-sofia.org) от 1994 г. Занимава се със стопанска история, икономическа култура, монетарна икономика, централни банки. Бил е старши научен сътрудник в Икономическия институт на БАН, икономически съветник на президента Ж. Желев, зам.- председател на Агенцията за икономическо програмиране и развитие към правителството, член на Управителния съвет на Българската народна банка.
Автор е на множество публикации, между които "Стопанският XX век на България" (2001), "Комуналният капитализъм. Из българското стопанско минало" (2007), "Пари и де/стабилизация в България, 1948-1989" (2008) и др.
Източник: БГНЕС
Последвайте ни
