Делото е за живота в лишения и смъртта поради немарливост на 14-годишния Борис от институцията в с. Петрово, Благоевградско.
В жалбата, която БХК изпрати пред Европейския съд за правата на човека(ЕСПЧ), се твърди, че "Б. С. е жертва на комплексни, многослойни нарушения на правото му на живот по Член 2, в неговия материален аспект, и Член 3", според който "никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание".
Борис умира от дизентерия - зараза, обусловена от лоша хигиена.
В същия дом избухват няколко епидемии от дизентерия и са заразени и умират и други деца.
Преди да бъде заведен в болницата, където умира, Борис е държан 8 дни в дома, без диагноза и съответно лечение.
Борис е изоставен и институционализиран от 18-ия си ден. Той страда от патологично недохранване от третата си година. Тази му болест се задълбочава през годините и нищо не е правено, за да бъде лекувана тя.
Когато умира на 14 г. възраст, той тежи 8 кг.
Борис е лишен от рехабилитация до 12-та си година. Дотогава той "постоянно лежи в кошче".
Вследствие само две години рехабилитация, преди да умре, той вече ходи с патерици, обува се и се храни сам, общува и сътрудничи.
Разследването за смъртта му приключва с оправдаването й.
Прокуратурата приема, че тя е естествена заради заболяването му - синдром на Даун, което снижило имунитета му.
"Прокуратурата не споменава болестното недохранване на Борис, с давност 11 години, което също е от естество да отслаби организма му, но, за разлика от синдрома на Даун, не е случайно явление, а резултат от третирането му в институцията", коментираха от БХК.
Прокуратурата игнорира епидемиите от дизентерия в дома и санкциите, наложени от РИОКОЗ заради тях.
Според нея дизентерията била „нормална за големи колективи от деца", продължават от организацията.
"Прокуратурата не споменава и лишаването на Борис от рехабилитация през почти целия му живот. Нито забавянето на болничната помощ, когато е заразен с дизентерия. Доколкото той е с „олигофрения" - „тежка малформативна промяна", която според прокуратурата прави смъртта му закономерна, тези неща са пренебрежими за прокуратурата", заявиха от БХК.
БХК ще защитава това дете от свое име, като твърди, че са нарушени правата му на живот, на свобода от нечовешко и унизително отнасяне и на свобода от дискриминация.
"Ако Борис не беше институционализиран и с ментално увреждане, той нямаше да бъде, буквално и образно казано, оставен в кошчето от институциите на тази държава", заявиха още от Българския хелзински комитет.
Предишните две подобни дела на БХК са за Анета и Николина от дома в Стража.
Анета умира на 15 г. през 2006 г. от перфорация на стомаха, като в болницата изваждат от нея 25 стелки за обувки, 8 парцала, 3 дунапренени гъби, 6 чорапа, 3 парчета хартия и 3 камъка с големина 3-4 см при операция, която не успява да я спаси.
Николина умира на 19 години от недохранване.
От Българския хелзински комитет заявиха, че разчитат на пробив в практиката на ЕСПЧ,
който да признае правото на правозащитни организации да водят подобни дела, в името на мъртви хора, лишени от институционална, социална и човешка закрила.
"Борим се за закриването на домовете-убийци", завършва съобщението на БХК.
Източник: БХК
Последвайте ни
