З имата е сезонът на сватбите в Рибново и сватбата на Рафие ни връща към традицията на "белите булки".
Това "рисуване" по лицата на булките в с. Рибново се нарича още "лепене на гелина". Някои етнолози го обясняват с това, че на младоженката се поставя маска, с която българската мюсюлманска булка става невидима, губи самоличността си и така успява да направи прехода от моминството към семейния живот.
Всеки вече сам си решава как да е, но не знам, повечето вече не го харесват, разказа 21-годишната Савие, която само преди месец била булка в Рибново.
Савие тази неделя бе гост на приятелката си Рафие, която пък изцяло в духа на традицията на "белите булки" навлезе изрисувана по пътя към брачния си живот.
Всъщност колкото и да си подготвен за този обред, колкото и да си чел и да знаеш за него, никога не може да се подготвиш за искреността и емоцията, която всички в Рибново влагат в него.
Общността е затворена и селото отдалечено - на 21 км от общинския център Гърмен и на 30 км от Гоце Делчев, но хората тук са открити за другите, не се крият и имат добра дума за всеки, който им отвърне със същото.
Явно са свикнали да има и чужди хора на сватбите. С охота разказват и за англичаните, и за северняците, и за чужденците, които са ги снимали.
Не се сърдят и на "американеца", който казал, че булките им приличат на зомбита, напротив разказват го с усмивка.
Бягат единствено от камерата и явно не от страх, а от скромност.
Сватбите тук са само през зимата, защото с първа пролет започва и земеделската работа, а тя не оставя свободно време - земята не чака.
Рафие и Ахмед правят последната от седемте сватби за тази година. Срещаме ги хванати за ръка, притеснени, но усмихнати. Не предвождаха тежкото шествие от окичени байраци с подаръци и пари, а сякаш страняха малко от него, но... заедно.
Цял ден са посрещали гости и с част от тях се отправят към центъра на селото, за да покажат на всички, че от днес ще са мъж и жена - все пак това е традиция.
Там ги чака цялото село, натъкмени като за празник - при това толкова цветен, че на човек буквално му премрежва поглед заради изобилието от цветове по дрехите на жените.
Площадът пред общината е изпълнен отдавна с рибноволии, които вече са чули зурните и тъпаните и са заели позиции по всевъзможни места, за да видят младите. Възрастни жени са се качили по високи зидове, мъжете са отделно в дъното, а младите в най-киприте си премени все още търсят най-подходящото място.
След минути се извива дълго хоро, което запълва целия площад.
Ахмед и Рафие се отделят от глъчката, защото предстои кулминацията на сватбата - Рафие трябва да бъде изписана. Това може да се направи само от две жени в селото. Те знаят как и с какво, те знаят и защо, но не говорят много. Но повечето хора в Рибново се гордеят с традициите си, казват, че само при тях има сватби с рисувани булки.
Възрастните следят да се спазва това, което се предава във времето и вярват, но не знаят защо. Традициите се пазят и защото хората от селото, колкото и да са учили, където и да са живели, в която и страна да са били гурбетчии, винаги се връщат и се женят тук.
"По-хубаво е да си е от тук, защото се познаваме!", каза за булката си младоженецът Ахмед. Той харесал Рафие преди 3 години, защото е "красива и хубава". И двамата сами поискали да се вземат и да имат традиционна сватба.
Рафие вече е в стаята за рисуване, където се допускат само жени. Всяка от тях има определена роля и задължения.
Една от гостенките изглежда различно - носи червено було и гирлянди. Тя водеше хорото на площада и в първия момент изглежда досущ като главна героиня - младоженка. Всъщност това е Савие - приятелка на булката. Тя носи дрехите на булката и идва, за да ги свали и с тях да се облече младоженката. Другите дрехи, с които ще се натъкми Рафие са все пъстри и обсипани с мъниста и пайети.
Нефие, друга приятелка на булката, разказва, че дрехите се приготвят "страшно дълго време", всичко се шие на ръка от майката на младоженеца.
Всяка булка в Рибново се облича по един и същи начин, защото традицията така повелява, казва Нефие.
Лицето на Рафие вече е абсолютно бяло, намазана е с бял крем и сега на "жената, която разбира" й предстои да изрисува лицето й с цветя от мъниста и пулчета.
И Савие е била типична булка от Рибново, но не искала да я рисуват. "Аз не пожелах. Всеки си има различно мнение. Да, това е традиция, но мисля, че вече живеем в по-отпуснато време, по-свободно, всеки вече може да решава. Все пак това ти е сватбеният ден, трябва да бъдеш така, както ти харесва", казва Савие, докато чака да нарисуват Рафие.
Идва време Рафие да излезе при гостите. Всички спират да говорят. Булката не вижда под тежката маска и, за да излезе, й помагат баща й и младоженецът. Пристъпя бавно с огледалото в ръцете.
На улицата са се събрали много съседи, всички вперили поглед в двамата млади. Върху гостите започват да летят опаковани шоколадови бонбони, бисквити и пакетчета царевични пръчици. Всички се радват на младите, но за тях денят не е приключил.
Изчакват търпеливо колите да занесат чеиза на момата, който от предния ден стои накичен на дървени скелета пред къщата.
С падането на нощта двамата се отправят към дома на момчето, където ходжата ще ги венчае. На сутринта пък трябва да отпразнуват и честито.
