Александрина Пендачанска: Ние, 95 процента български граждани

О�с �сявам се, че липсата на организирано изговаряне на необходимите мерки за преодоляване на настоящата криза би могла да разхвърля и дори унищожи енергийния тласък, който изригна в гражданството и роди един невиждан досега в България протест!

Протест не социален, не икономически, не политически, а "морално-естетически" (Калин Янакиев).

Един истински граждански протест, който не се свежда до сметки за тока (януари 2013) или инфлация и икономическа безизходица (1996-1997), (1990-91).

Не е необходимо да правя тук анализ на самия протест. Направен е в последните дни от по-умни от мен хора. Едно нещо обаче ми липсва във всички коментари и ми се ще да го допълня. И то е, че успехът на този протест зависи от присъединяването и включването на абсолютно всички, които не са свързани с олигархично-престъпната структура, управляваща страната (пряко или косвено) в последните 23 години.

Съвсем опростено - онази структура, наследена от комунистическата Държавна сигурност, създала и контролираща политическите партии, едрия капитал, организираната престъпност и всичко, което в България произвежда власт и пари след 10-и ноември.

Иначе казано, олигархичният Октопод - канцерогенното образувание, довело тялото на държавата до терминално състояние, в което средствата на демокрацията (избори и политическо представителство) не могат да продължат дори да го поддържат живо, камо ли да го излекуват!

Служа си с тази метафора, защото е проста и ясна. И така, какво правим, когато тялото ни е пред физически разпад и застрашено от смърт? Интересува ли ни дали дясната или лявата ръка ще посегне към лекарството, или напрягаме всичките си сили за да си вземем цяра, да го преглътнем и да се справим с болестта?

Още повече в политическа среда, в която лявото не е (и никога не е било) реално ляво, нито дясното - дясно! Ще спестя тук мястото да коментирам нелепостта на българското определяне за "ляво" и "дясно", макар че и то крещящо се нуждае от анализ и преподреждане, бидейки всъщност остър симптом за патологичните процеси, протичащи в българското държавно тяло.

Именно това подреждане - на истинското ляво - в ляво, дясно - в дясно, обаче ще е възможно само ако се нормализира политическата среда и оздравее. Но това е вторичен процес.

Преди да разберем дали ще пишем с дясната, или с лявата ръка, трябва да оживеем, да се види ще ни бъде ли изобщо. И отново го повтарям, за целта е необходим целият наличен ресурс, всичките ни сили.

Какво тук толкова не е ясно? Като всяка болест, като всеки рак - това е война, и то на живот и смърт. Не само защото повече така не можем да продължим да живеем, а и защото поддържащата досега система за изкуствено дишане на държавността фалира, изчерпа се, изразходи целия си потенциал от пожарникари, царе, лумпени-националисти, малцинствени паники, антикомунистически страсти, комунистически такива и прочее репертоар.

Край! Толкоз беше! Нямат кого и от къде повече да извадят!

И какво правим, питам? Или добре, по-простичък въпрос - те кои са е ясно - петте процента олигархична маса, ДС сраснато с властта, престъпността и големите пари.

Но ние, кои сме ние? Не сме ли ние всичките останали 95 процента български граждани - червени, сини, българи, турци, бедни, богати, талантливи, некадърни, умни, глупави, красиви и грозни (по Дърева)...

Какво общо имам аз - заклет седесар (да ползваме опростените термини) с далаверите на Евгений Бакърджиев и БТК, или леля ми с тези на Милен Велчев и външния дълг, или Емине с империята Кръстева-Пеевски, или Игнат със осребрения Сидеров кворум, или Диди с мутренското битие на Бойко, или Дърева с червените енергийни капитали или кадруването на Гоцев...

Какво общо имаме ние, хора, с МАФИЯТА?! Ние сме от едната страна - те са от другата! Тук няма място за никаква политически деления, принадлежности и идентификации. Тук става въпрос дали си вадим хляба с почтен труд или с престъпления и дали сме съгласни пред очите ни тази криминална 5-процентна група да продължава да обезкръвява това нещастно, болно тяло на анемично-разпадната държавност.

Затова съм убедена, че всяко политизиране на протеста води до изключване и отхвърляне на огромни групи хора, които по естествен начин му принадлежат. След като се възстанови държавността, законът и нормалността имаме право отново да се разделим.

Нямам нищо против това право... Но нека си го извоюваме!

-------------------------------------------------------------------------
Публикуваме този текст от профила във "Фейсбук" на голямата българска певица с нейно разрешение.