Ос сявам
се, че липсата на организирано изговаряне на необходимите мерки за
преодоляване на настоящата криза би могла да разхвърля и дори унищожи
енергийния тласък, който изригна в гражданството и роди един невиждан
досега в България протест!
Протест не социален, не икономически, не
политически, а "морално-естетически" (Калин Янакиев).
Един истински
граждански протест, който не се свежда до сметки за тока (януари 2013) или инфлация и икономическа безизходица (1996-1997), (1990-91).
Не е необходимо да правя тук анализ на самия протест. Направен е в последните дни от по-умни от мен хора.
Едно нещо обаче ми липсва във всички коментари и ми се ще да го
допълня. И то е, че успехът на този протест зависи от присъединяването и
включването на абсолютно всички, които не са свързани с
олигархично-престъпната структура, управляваща страната (пряко или
косвено) в последните 23 години.
Съвсем опростено - онази структура,
наследена от комунистическата Държавна сигурност, създала и контролираща
политическите партии, едрия капитал, организираната престъпност и
всичко, което в България произвежда власт и пари след 10-и ноември.
Иначе казано, олигархичният Октопод - канцерогенното образувание, довело
тялото на държавата до терминално състояние, в което средствата на
демокрацията (избори и политическо представителство) не могат да
продължат дори да го поддържат живо, камо ли да го излекуват!
Служа си с
тази метафора, защото е проста и ясна. И така, какво правим, когато
тялото ни е пред физически разпад и застрашено от смърт? Интересува ли
ни дали дясната или лявата ръка ще посегне към лекарството, или
напрягаме всичките си сили за да си вземем цяра, да го преглътнем и да
се справим с болестта?
Още повече в политическа среда, в която лявото не
е (и никога не е било) реално ляво, нито дясното - дясно! Ще спестя тук
мястото да коментирам нелепостта на българското определяне за "ляво" и
"дясно", макар че и то крещящо се нуждае от анализ и преподреждане,
бидейки всъщност остър симптом за патологичните процеси, протичащи в
българското държавно тяло.
Именно това подреждане - на истинското ляво -
в ляво, дясно - в дясно, обаче ще е възможно само ако се нормализира
политическата среда и оздравее. Но това е вторичен процес.
Преди да
разберем дали ще пишем с дясната, или с лявата ръка, трябва да оживеем,
да се види ще ни бъде ли изобщо. И отново го повтарям, за целта е
необходим целият наличен ресурс, всичките ни сили.
Какво тук толкова не е
ясно? Като всяка болест, като всеки рак - това е война, и то на живот и
смърт. Не само защото повече така не можем да продължим да живеем, а и
защото поддържащата досега система за изкуствено дишане на държавността
фалира, изчерпа се, изразходи целия си потенциал от пожарникари, царе,
лумпени-националисти, малцинствени паники, антикомунистически страсти,
комунистически такива и прочее репертоар.
Край! Толкоз беше! Нямат
кого и от къде повече да извадят!
И какво правим, питам? Или добре,
по-простичък въпрос - те кои са е ясно - петте процента олигархична маса,
ДС сраснато с властта, престъпността и големите пари.
Но ние, кои сме
ние? Не сме ли ние всичките останали 95 процента български граждани -
червени, сини, българи, турци, бедни, богати, талантливи, некадърни,
умни, глупави, красиви и грозни (по Дърева)...
Какво общо имам аз -
заклет седесар (да ползваме опростените термини) с далаверите на Евгений
Бакърджиев и БТК, или леля ми с тези на Милен Велчев и външния дълг,
или Емине с империята Кръстева-Пеевски, или Игнат със осребрения Сидеров
кворум, или Диди с мутренското битие на Бойко, или Дърева с червените
енергийни капитали или кадруването на Гоцев...
Какво общо имаме ние,
хора, с МАФИЯТА?! Ние сме от едната страна - те са от другата! Тук няма
място за никаква политически деления, принадлежности и идентификации.
Тук става въпрос дали си вадим хляба с почтен труд или с престъпления и
дали сме съгласни пред очите ни тази криминална 5-процентна група да
продължава да обезкръвява това нещастно, болно тяло на анемично-разпадната държавност.
Затова съм убедена, че всяко политизиране на
протеста води до изключване и отхвърляне на огромни групи хора, които
по естествен начин му принадлежат. След като се възстанови държавността,
законът и нормалността имаме право отново да се разделим.
Нямам нищо
против това право... Но нека си го извоюваме!
-------------------------------------------------------------------------
Публикуваме този текст от профила във "Фейсбук" на голямата българска певица с нейно разрешение.
Източник:
БГНЕС
