Агентите на ДС във Висшата атестационна комисия (ВАК)

И�е �естни днес професори - математикът акад. Петър Кендеров, изкуствоведката Аксиния Джурова, художникът Греди Асса, режисьорът Здравко Митков, литераторите Александър Шурбанов, Валери Стефанов и Симеон Хаджикосев, философите Васил Проданов и Витан Стефанов, оперният певец и педагог Павел Герджиков, сеизмолога акад. Людмил Христосков са били агенти и сътрудници на Държавна сигурност.

За специалните и репресивните служби на комунистическия режим като "информатори", "агенти", а понякога - "съдържатели на явочна квартира" - са работили историците Васил Гюзелев и Казимир Попконстантинов, лекарят Николай Цанков, химиците Венко Бешков и Иван Пожарлиев, композиторът Александър Йосифов, езиковедите Венче Попова и Тодор Бояджиев, художникът - ректор на Великотърновския университет Пламен Легкоступ, политологът Георги Карасимеонов, доскорошният ректор на Пловдивския университет проф. Иван Куцаров и др.

Някои от тях са продължили да работят за службите и след края на 1989 г.

Комисията по досиета (comdos.bg) в решение № 230 оповести

имената на 183-ма сътрудници на бившата Държавна сигурност, които са били членове на Висшата атестационна комисия (ВАК).

Комисията излезе с Решение № 230, с което установява и обявява принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА в закритата неотдавна Висша атестационна комисия (ВАК).

Висшата атестационна комисия беше държавна институция, подчинена на Министерския съвет. Нейната основна функция беше да присъжда научните степени и звания, използвани от преподавателите в университетите, научния персонал на Българска академия на науките и др.

Създадена е била на 14 март 1949 г. по съветски модел с цел да бъде засилен партийния държавен контрол в образователната и научната сфера. Подобни органи съществуваха и в някои държави от разпадналия се Съветски съюз.

Комисията бе закрита със Закона за развитие на академичния състав, приет през май 2010 г., който след това мина през президентско вето и орязване от Конституционния съд.

Реално закриването на ВАК започна от 31 март 2011 г.

Проверката е обхванала 1242 лица, за 128 души от ВАК не са предоставени необходимите данни и за тях проверката продължава.

Сред "осветените" имена има на известни на широката общественост, а не само в научните и специализираните среди представители на интелектуалния и академичен елит в България. Сред тях има академици и професори с авторитет и тежест в обществото, които "в другата си битност" волно или принудително са сътрудничили на ДС.

Проверени са били 1242 лица. За 128 лица Министерски съвет и ВАК не са предоставили всички необходими данни и за тях проверката продължава. Комисията е установила принадлежност и на други 48 лица, данните за които не подлежат на публикуване.

Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия отбелязва, че проверката продължава.

Някои от оповестените сега лица са обявявани в предишни решения на комисията за проверки в други области. 

Броят на сътрудниците на ДС във ВАК е около 15% от проверените а беше средно около 10% в досегашните проверки на Комисията по досиетата в други органи и институции.

На практика от тези хора е зависела съдбата в професията им на хиляди граждани. Защото агенти на специалните служби на комунистимеския режим е имало в ръководството (Президиума) и в абсолютно всички специализирани комисии:

по архитектура, строителство и минни науки, по машинни науки, по науки за Земята, по военни и военноинженерни науки, по агрономия и лесовъдство, по животновъдство и ветеринарна медицина, по исторически наукипо педагогика, по електротехнически науки, по медицински науки, по обществени науки, по правни науки, по филология, по електротехнически науки, електроника и автоматика, по математически науки, по икономически науки и пр.

Председателят на президиума на ВАК, назначен от Симеон Сакскобургготски през 2003 г. - акад. Петър Кендеров е носил агентурните имена "Симеон" и "Кадмий". Комисията разполага със собственоръчни написани от него агентурни сведения, разходни документи, дневници, картони и дори предложение за унищожаване на делото от 1990 г.

Стефан Робев, който е бил "информатор" на ДС през 50-те години, е бил назначен за шеф на ВАК през 1990 г. от министър председателя Луканов.

Професорът от Софийския университет Валери Стефанов, който е бил член на научна комисия по филология от 2000 г. до 2003 г. и от 2006 г. до 2009 г, е сътрудничил като агент "Николов". Личното му работно дело е унищожено през 1990 г.

Друг професор - Витан Стефанов Митев, член на научната комисия по обществени науки от 2003 до 2006 г и от 2010 г, е донасял като агент "Руси". И материалите от неговото дело са били унищожени през 1990 г.

Академик д-р Богдан Петрунов, дългогодишен ръководител на Националния център по заразни и паразитни болести, е започнал да работи като осведомител и секретен сътрудник през 1971 г. с псевдонимите "Николов" и "Диагностика". Той е от тези, за които комисията разполага с данни, удостоверяващи принадлежността му към органите след 10.11.1989 г.

Греди Асса е бил агент "Спасов" - секретен сътрудник на ОУ на МВР - Плевен от 1979 г. За него са налични един дневник, няколко картона и предложение за заличаване на делото му през 1990 г.

За различните лица са запазени различни документи, но най-често те са: собственоръчно написани агентурни сведения; разписки за получени възнаграждения, документи от ръководили агента щатни служители; регистрационна бланка; регистрационен дневник; картони - обр. 1, 2, 3, 4; лично дело; работно дело...

Друг път - като за работилия от 1964 г. като агент, осведомител и съдържател на явочна квартира поет, преводач и университетски преподавател Александър Шурбанов - с псевдоними "Тодор" и "Шипка", документите са: Рег. бланка; рег. дневник - 2 бр.; картони - обр. 4 -- 4 бр. и обр. 6; лично дело; протокол от 03.05.1990 г. с предложение за унищожаване на лично дело; писмо вх. № 2532/ 03.06.1990 г. с искане "да бъдат заличени от всички картотеки данните" за аг. "Тодор".

За този, както и за редица други агенти, има документи, че са продължили да работят за службите и след ноември 2989 г.