51% от българите искат да бъдат публикувани данните за принадлежност към структурите на бившата Държавна сигурност (ДС) на всички публични личности.
Това сочи изследване на Националния център за изучаване на общественото мнение (НЦИОМ).
Проучването, проведено през март тази година сред 1214 души в цялата страна, показва, че се все повече хора проявяват интерес към работата на Комисията по досиетата.
В сравнение с 2009 г. броят на младите хора под 30 години, които се интересуват от дейността й, се е увеличил два пъти.
Въпреки тези
положителни тенденции, делът на
незаинтересованите остава по-висок от
този на интересуващите се от темата -
59% от участвалите в изследването казват, че това изобщо не ги вълнува.
През трите години, откакто съществува, в комисията са проверени 93 хил. лица за принадлежност към ДС. Такава е установена за 2984 души.
8639 граждани пък са поискали да проверят своите досиета или тези на свои починали близки.
Самата комисия
работи спокойно и без да й е оказван
политически натиск, каза председателят
й Евтим Костадинов. "Комисията
успя да
парира всички стремежи на хора,
които искаха да попречат на дейността
й,
включително и омбудсмана на републиката", каза той.
"Този вой за патриотизъм, че тези хора са работили и са били патриоти се разминава. Патриотите са онези хора, които са били мачкани и които са лежали по лагери, които са били репресирани от този апарат, включително и техните семейства и техните фамилии", коментира журналистът от в. "Дневник" Христо Христов, цитиран от БНР.Колкото за липсата на лустрационен закон за Държавна сигурност, юристът Александър Кашъмов от Програма "Достъп до информация" коментира:
"Това, което чуваме днес като резултат от проучванията, че 50% от хората се интересуват от темата, 50% от хората представляват на избори между 60 и 80% от гласоподавателите. Това означава, че всъщност лустрация има, дори сега на практика, тъй като общественото мнение категорично смята за важна тази тема."
Очаква се комисията да подобри интернет сайта си, така че досиетата да се четат от всички.
Предстои съвместно с Историческия факултет на Софийския университет да се пристъпи към дигитализиране на документалния фонд.
В момента се
работи по архивите на Националната
разузнавателна служба.
По случай годишнината си Комисията по досиетата обяви първите си награди за особен принос за утвърждаването на авторитета й.
Наградени бяха Програма достъп до информация, Център "Хана Аренд"-София и журналистите Христо Христов от в. "Дневник" и Мария Дерменджиева от в. "Гласове".
