Българката още няма нагласа да бъде разрешено раждането вкъщи, заяви за БТА председателят на парламентарната комисия по здравеопазване Десислава Атанасова. Преценката си тя дава на базата на резултатите от анкета, изпратена преди месец до 10 болници и различни видове лечебни заведения, в които има акушеро-гинекологични отделения.
Анкетни карти са получили университетски, общински, областни, частни болници в малки и в големи населени места. Бременните жени са отговаряли анонимно и доброволно.
Като законодателна власт искахме да получим отговор за това, доколко обществото ни е готово за узаконяване на домашното раждане, казва Атанасова. Анкетните карти бяха пратени, след като в началото на май 32-годишна жена от София роди бебето си вкъщи, но малко след раждането то почина.
Досега са обработени данните от пет лечебни заведения. Резултатите показват, че около 95% от бременните не искат да раждат вкъщи. Процентът на жените, които имат желание да родят в домашни условия, е 4,3%.
В големите градове жените, очакващи дете, са по-положително настроени към раждането вкъщи. В по-малките населени места бременните предпочитат да родят в болнични условия.
Ако резултатите от тази анкета бяха в противоположна прогресия - т.е. всички жени заявяват желание да раждат вкъщи и съвсем малък е процентът на тези, които искат болнично раждане, това щеше да бъде началото на общественото обсъждане за законодателни промени, коментира Атанасова.
Тя уточни, че след като бъдат обработени анкетите от всички болници, депутатите в здравната комисия и представители от Министерството на здравеопазването отново ще обсъдят въпроса какви мерки да се предприемат. При узаконяването на домашното раждане не стои само въпросът с медицинските последствия за майката и детето й. Трябва много добре да се обмислят и правните аспекти, каза депутатът.
Тя даде пример със случай, при който жена е родила в домашни условия, но от местната администрация отказват на семейството да издадат акт за раждане на бебето. В отсъствието на лекар или акушер от общината не могат да бъдат сигурни кои са родителите на новороденото. Затова трябва детайлно да се проучи юридическата страна на домашното раждане, за да не се стига до ДНК-експертиза като в този случай, обясни Десислава Атанасова.
На фона на резултатите от анкетите стоят и позициите на семействата, които искат детето им да се появи на бял свят не в лечебно заведение, а в домашни условия. "Болничните заведения са места за болни хора и не желая първия досег на детето ми със света да бъде на такова място" - пише жена от София в писмото си до председателя на здравната комисия в парламента. Подобни писма Атанасова е получила от още 10 семейства. В тях те настояват в България да се узакони асистираното домашно раждане.
"Колкото и да са желаещите да родят у дома, те имат правото да получат квалифицирана медицинска помощ за това си решение" - пише друга жена, която е родила първото си дете в лечебно заведение, но за второто е искала да се появи на бял свят в домашна обстановка.
Дори и една бременност да протича напълно нормално не може да се знае дали при раждането няма да настъпят усложнения, заявява Атанасова. Тя посочва, че никой специалист не може да знае кога започва раждането, колко дълго ще продължи то и как ще завърши.
На първо място акушер-гинеколозите трябва да се съгласят да поемат риска да израждат в домашни условия, а на този етап те не са заявили готовност за това, коментира Атанасова.
Аргументите на родителите "за" раждането вкъщи започват от "спокойствието на домашната обстановка" и стигат до "избягване на нежеланите рутинни практики в болниците". В писмата си до Атанасова някои от майките заявяват, че предпочитат да родят вкъщи, за да не се разделят с другите си деца и така да не им причиняват стрес. Жена от Варна посочва, че асистираното раждане вкъщи би излязло по-евтино за здравната система.
Не смятам, че като цена болничното раждане е по-скъпо, отбелязва Атанасова. Тя обаче допълва, че дори раждането вкъщи да струва по-малко, то носи много рискове, които да доведат до усложнения и при родилката, и при новороденото. А настъпилите неочаквано проблеми може да се окажат много по-скъпи - и за здравната система, и за майката и за детето й.
