67% от младите хора на възраст между 15 и 29 години имат свободно време, но не търсят начини да се преквалифицират или да добият нови умения, не четат книги, не учат и не спортуват.
Това сочат данни на проучване на Института за социални изследвания и маркетинг, направено по поръчка на Министерството на младежта и спорта.
От близо 1500 анкетирани 77% не смятат да изкарват допълнителни курсове и да добиват нови умения в своето свободно време. 63% не спортуват и не смятат и да спортуват, 69% от тях не четат.
Има сериозен проблем и с инициативността на младите хора.
33% от анкетираните смятат, че живеят трудно и едва свързват двата края, но 51% от тях не работят.
Докладът за ефективността на младежките политики у нас представи на пресконференция зам.-министърът на младежта и спорта Калин Каменов.
По думите му 29% от участвалите в проучванетоискат скоро да емигрират.
От желаещите да емигрират обаче половината не знаят чужд език или го владеят слабо. Половината не са ходили в чужбина, а тези, които са ходили е на почивка в съседни държави. 94% пък не са участвали в международни програми и обмен.
„Картината, която ни дават данните, не е приятна. Държавата трябва да започне по-координирано да работи за включването на младите в обществения и професионалния живот. България е на първо място в Европа по показателя NEETs на хора, които на работят, не учат и не се образоват“, коментира зам.-министър Каменов.
Той обясни, че младежките центрове, които работят на територията на страната, трябва да бъдат по-активни в това да помагат на младите хора в намирането на работа.
„Причините са комплексни, проблемите са комплексни, не е само заради това, че няма работа.
Има много възможности за работа. Въпросът е, че в доста случаи те не са достъпни, не стигат до онези, които имат нужда от работа. В последната година държавата е дала 1,4 милиона лева на младежки организации, неправителствени организации за развиване не само на младежките центрове, на доброволчеството на младежкото лидерство – това е страхотно, но в крайна сметка за този ресурс все пак трябва да има и резултати. Не просто да има забавни и интересни кампании, но и полезни, посочи зам.-министърът.
Младежите в България имат изключително високо ниво на ползване на интернет, но не го използват за търсене на начини за квалификация, обучение и участие в програми.
Проучването посочва още, че се засилва евроскептицизмът сред младите хора, а повечето не се интересуват от политическия и обществен живот на страната.
28% обявяват, че ще гласуват на предстоящите местни избори, а 10 % твърдят, че са готови да продадат гласа си. Ниско е и доверието в институциите. 80% от анкетираните смятат, че местната администрация не обръща внимание на техните проблеми, едва 32 % вярват че в България може да се забогатее по честен начин.
Липсата на инициативност също е сериозен проблем след българските младежи. 98% не са членували в никакви организации, а само 7,5% са се занимавали с доброволчески дейности.
