Това показва национално представително проучване на социологическа агенция "Алфа Рисърч", проведено чрез пряко стандартизирано интервю сред 1050 души, в периода 9-14 декември.
Поради страх от загуба на и без друго ниските си доходи българите предпочитат статуквото пред неизвестността.
Аналогична е позицията към най-обсъжданата и засягаща най-голям брой хора реформа – пенсионната.
24% подкрепят тезата, че по-бързото й провеждане сега ще намали проблемите в осигуряването през следващите години. 71% обаче смятат, че тя няма да реши съществените проблеми на пенсионната система, а само ще ощети бъдещите пенсионери.
По-поляризирани са оценките към т.нар. "ранно пенсиониране".
49% не виждат проблем в него, но според 46% то е проява на дългогодишна социална несправедливост и натоварва останалите граждани.
Вълната от протести през последния месец срещат преобладаващо одобрение
от хората в страната. В основата на солидарността с протестиращите не винаги стои подкрепа за техните искания, а разбирането, че те не са виновници, а жертви на ситуацията в сектора, в който работят.
68% декларират подкрепа за протестите на земеделските производители, също толкова – за стачката на служителите в БДЖ, а за протестите срещу пенсионната реформа одобрението достига 76%.
Цялостният анализ показва, че въпреки доминиращите негативни настроения срещу предприетите след изборите непопулярни действия от страна на правителството, за отделните свои мерки то запазва поддръжката на около 20-28% от хората.
В отсъствието на силна опозиция това му гарантира достатъчно стабилност и комфорт да осъществява политиката си.
От септември до декември отношението към правителството се запазва практически без промяна- 21% положителни оценки, 41% - неутрални, 38% - отрицателни.
Най-негативно е отношението към него от страна на хората с ниски доходи и образование, пенсионерите, симпатизантите на опозиционните политически сили.
Успехът на ГЕРБ на местните и президентски избори възстановява доверието в министър-председателя Бойко Борисов, който постига най-високия си рейтинг за последните десет месеца, достигайки до 38% доверие, при 30% - недоверие и 32% - неутрално отношение.
Започналите след изборите реформи в пенсионната сфера и железопътния сектор, приемането на бюджета и надигналите се протести намират ясно отражение в подкрепата за отделните министри от кабинета.
Най-голям спад е налице при вицепремиера и финансов министър Симеон Дянков, който прекъсва позитивния тренд в рейтинга си, постигнат в летните месеци. Фактически той поема негативите от социалното недоволство, доколкото за общественото мнение Дянков символизира строгата финансова дисциплина и натиска за реформи в губещи сектори.
Втори по неодобрение е социалният министър Тотю Младенов с пореден спад в личния си рейтинг.
В дъното на класацията продължава да бъде и здравният министър Стефан Константинов, а неговият ресор се определя като един от най-неуспешните през изминалата година.
Проблемите в земеделския сектор водят до спад в рейтинга на Мирослав Найденов с 8%. Значително по-лек е спадът при министър Ивайло Московски, независимо от стачките и протестите в БДЖ.
Въпреки електоралната мобилизация около президентските и местни избори,
доверието в политическите партии остава свито до ядрата от най-твърдите им привърженици,
а влиянието им върху избирателите - силно ограничено. Нито един от основните конкуренти на управляващите не успява да натрупа електорални позитиви от отминалия вот, което позволява на ГЕРБ да запази отчетливо предимство с подкрепа от 25,9%.
БСП остава на позициите си от преди изборите - 16%. Респективно, Бойко Борисов и Сергей Станишев са двамата политически лидери, които събират най-значимо обществено доверие – съответно 38% и 17%.
ДПС и лидерът му Ахмед Доган получават твърдите си 4%-5% подкрепа. Привържениците на Атака са свити до 2% от общия брой избиратели, а след последните вътрешно-партийни конфликти очакванията са отливът да продължи. Показателно в това отношение е спадналото наполовина одобрение за лидера на партията Волен Сидеров.
Негативна е тенденцията на доверие и към десните партии: отлив на електорална подкрепа за Синята коалиция (до 2,3%), спад до 4% в одобрението за лидерите й Мартин Димитров и Иван Костов, нарастващо очакване за формиране на изцяло нова десница извън формулата СДС + ДСБ.
За момента нито една от представените на национално равнище партии не консолидира подкрепата на разочарованите избиратели.
Делът на нежелаещите да гласуват се възвръща до 41% като в тях се отличават две основни електорални групи: млади икономически активни и потенциални дясно-центристки избиратели и представители на най-ниските социални слоеве, които обикновено споделят по-радикални нагласи.
Ако вторите най-често не отиват до урните, първите са активни хора, които търсят свое адекватно политическо представителство.
Приключващият втория си мандат Георги Първанов получава 33% положителни оценки,
срещу 25% отрицателни, като за последните три месеца бележи ръст от 5%.
В общи линии около тези стойности се колебае и обобщаващата оценка за дейността му. 30% я оценяват като успешна, 25% - като неуспешна и 45% не изразяват позиция.
Новоизбраният президент Росен Плевнелиев ще влезе на Дондуков 2 с висок стартов рейтинг от 42% и с още по-високи очаквания.
53% смятат, че той ще има успешен мандат, 36% все още нямат определено мнение и едва 11% смятат, че няма да се справи.
Макар и сами по себе си рейтингите да не дават отговор на въпроса за най-влиятелните фигури в държавата, поне що се отнася до обществена популярност, топ пет на българските политици за месец декември 2011 г. се формира от:
Българският еврокомисар Кристалина Георгиева - 52%
Новоизбраният президент Росен Плевнелиев – 42%
Министър-председателят Бойко Борисов – 38%
Действащият президент Георги Първанов – 33%
Бившият български еврокомисар Меглена Кунева – 24%
България продължава да страда от траен дефицит на доверието в основните си институции,
като общата тенденция е по-скоро към запазване на ниските нива и дори по-висока критичност, отколкото към преодоляване на недоверието.
В сравнителен план традиционно с най-голямо доверие се ползва армията, която въпреки спада, запазва 29% положителни оценки.
На второ място с 25% е БНБ; в ситуация на криза това е един оптимистичен индикатор за доверието в усилията й да поддържа финансова стабилност.
Одобрението към полицията и МВР намалява с близо 10% спрямо декември миналата година. Този резултат отразява както цялостното отношение към тях, така вероятно и конюнктурният ефект от почти еженощните палежи на коли.
Съд и прокуратура продължават да заемат дъното на класацията на общественото доверие.
Тъжно, но и показателно за моделирането на българския политически живот, е обстоятелството, че по-нисък рейтинг от тези две фундаментални за всяка демократична страна институции, има единствено парламентът.
Въпреки ръстът с 3% спрямо проучването от месец септември, той се ползва с доверието едва на 8% от българските граждани.
