Такава е демографската прогноза за 2050 г. на учени от БАН (bas.bg), които днес представиха книгата с изследвания "Населението на България в началото на 21 век - състояние и тенденции", издадена от академично издателство "Проф. Марин Дринов".
В началото на миналия век (1887-1905) населението на България е било 4 036 000 души. След близо сто години населението е достигнало близо 9 милиона.
Според статистиката през 2010 г. е 7,5 милиона, а при преброяването от тази година - 7 364 000 души, твърдят учените.
На пресконференцията не стана ясно защо данните на авторите се разминават с резултата от преброяването. През април Националният статистически институт обяви, че населението на България е намаляло с 581 750 души за периода между двете преброявания - 2001-2011 г.и в момента е 7 351 234 души.
Главната причина за намаляване на населението е отрицателният естествен прираст - раждаемостта у нас се движи между 9-10 на 1000, а смъртността е между 14-4,6 на хиляда, т. е. всяка година оставаме с 4-5 души по-малко, коментира чл.кор.Атанас Атанасов, един от авторите на книгата.
Интензивната емиграционна вълна от последното десетилетие на 20 век очевидно затихва, поради което България е сред страните със сравнително ниско равнище на нетна миграция, но е с отрицателен знак - 0,14. Тук не се отчита обаче изходящият поток от потенциални емигранти - подрастващи и младежи, които заминават, за да продължат своето образование в чуждестранни средни училища и университети. Освен загуба на човешки потенциал, това е и изтичане на мозъци от страната, твърдят изследователите от БАН.
Вътрешната миграция продължава да бъде главният фактор за обезлюдяването на отделни региони.
В България, както и в повечето европейски държави преобладава остаряващо население. След 10-15 години една пета от населението на страната ще бъде на възраст над 65 години.
Младите хора под трудоспособна възраст (под 14 години) през 2001 г. са били 1 286 000, през 2010 г. - 1 095 000, а през 2060 г. се очаква да намалеят до 660 000.
Населението в трудоспособна възраст от 4,6 млн. през 2001 г. се очаква да намалее почти двойно през 2060 г. - на 2,7 млн. души. Броят на хората над 65-годишна възраст от 1,9 милиона се очаква да нарастне на 2 046 000 души.
Фертилният контингент (жени в детеродна възраст от 15 до 49 г) от 1,9 милиона през 2001 г. се очаква да намалее до 976 000 през 2060 г.
Статистиката по етнически признак от 1946 г. до 2011 г. сочи, че се запазва числеността при българи (84%) и турци (8-9%).
За последните 60 години ромското население се е увеличило почти двойно от 2,60% на 4,09%.
Точно преди година друго изследване обяви, че към 2050 г. България ще бъде с население между 5,5 млн. и 6,5 млн. Тази прогноза беше на Антонина Желязкова, председател на Международния център за изследване на малцинствата и културните взаимодействия.
Тогава тя коментира и опроверга данни на Центъра за демографска политика, според които след 40 години българите щели да останат едва 800 хил. души, а в същото време ромите ще достигнат 3,5 млн. души, а турците - 1, 2 млн. души.
Прогнозни данни на Демографския институт във Виена за 2030 г., съобщени днес, показват, че населението в Западна Европа (Великобритания, Франция, Испания, Белгия, Холандия и Дания) ще се увеличи с 10-12%.
За Средна Европа данните са различни - в Германия, Полша и Унгария населението ще намалее, а в Италия, Швейцария, Австрия и Чехия - ще се увеличи.
В Югоизточна Европа - в Гърция и в Македония ще има увеличение на населението, а Румъния и Сърбия ще бъдат с 4-6% по-малко.
Според тези данни, населението на България през 2030 г. ще намалее с 11%.
Средната продължителност на живота у нас е към 70 г. при мъжете и 77 г. при жените, в другите европейски държави е над 70 г. за мъже и 84 г. за жени.
Последвайте ни
