М ладежите в България, които нито учат, нито работят, нито се обучават са около 22 на сто от всички на възраст между 15 и 24 години.
Това е най-големият дял в ЕС, сочат данни на изследване на УНИЦЕФ, което ще бъде представено днес на форум в София за младежката заетост.
Проучването е направено от изследователска агенция EСТАТ в периода 1-17 септември 2014 г., а дискусиите с фокус групите - на 7 и 21 ноември и на 4 декември миналата година.
Поради този факт загубите за икономиката ни са за близо 2 млрд. лева годишно, а щетите откъм човешки потенциал са още по-големи, заключават изследователите.
Резултатите сочат, че дялът на младите хора, които не правят нищо в училищна възраст е малко под 11 на сто, а сред по-големите достига 28 на сто.
Изчисленията на база 15- до 24-годишните в страната, показват, че има 167 670 младежи, които не за заети и не участват в никаква форма на обучение.
Данните на НСИ от последното преброяване показват,
че 1,2% от населението на възраст над 7 години никога не е посещавало училище. Съществен дял в групата са младите хора, отпаднали преждевременно от образователната система.
Според изследването общо 47 на сто от младежите, които не се занимават с нищо, са прекъснали обучението си преди завършване на средно образование, а всеки четвърти е напуснал училище преди да е приключил с основното си образование.
Младите хора със завършено средно образование, които нито работят, нито учат, са 48 на сто от всички в групата, а тези, които започват да учат във висши училища, но поради някаква причина прекъсват образованието си, са 0,4%.
Пет на сто са пък тези, които са със завършено висше образование.
Те остават извън пазара на труда, защото не успяват да намерят подходяща за квалификацията си работа или не са доволни от заплащането.
Националното изследване показва, че 51% от младите хора в групата са от ромската и от турската етнически групи.
Друг рисков фактор за присъединяване към групата е типът населено място. Изследването показва, че 63 на сто от младежите, които не учат, не работят и не се обучават, живеят в села и малки градове.
Необходимо е такива младежи да станат по-разпознаваеми за институциите
и усилията трябва да почнат на регионално ниво, препоръча Наталия Георгиева от УНИЦЕФ, която е консултант по т.нар. група NEETs (от англ. Not in Education, Employment, or Training) на младежите, които не се занимават с нищо.
По думите й много от тези млади хора са в малките населени места, като на местно ниво институциите, например читалищата, биха могли да се включат в идентификацията им и активирането им на пазара на труда.
Георгиева смята, че мерките на пазара на труда са повече в сравнение с образователната система, откъдето трябва да се започне с цел превенция.
Според социалния министър Ивайло Калфин проблемът е най-сериозен на местата, където децата реално не посещават училище, но се водят регистрирани и част от образователната система.
