150 години от рождението на проф. Иван Шишманов

Сто и петдесетгодишнината от рождението на проф. д-р Иван Шишманов се отбелязва днес в Народния театър "Иван Вазов".

Актьори ще четат есета от Иван Шишманов от 18 ч. пред театъра. Ще бъдат открити две изложби - с портрети на учения и неговата съпруга от Иван Мърквичка, предоставени от Националната художествена галерия, и фотоизложбата "България в Европа", посветена на делото на Иван Шишманов, подготвена от Държавния културен институт към МВнР.

От 19.00 ч. е спектакълът "Хъшове" на Александър Морфов по повестта "Немили-недраги" от Иван Вазов.

Иван Шишманов е голям фолклорист, литературен историк и критик, политик и общественик. Роден е на 22 юни 1862 г. в Свищов във възрожденска фамилия. Завършва педагогическо училище във Виена (1876-1882). Следва философия и литература в Йена и Женева, а през 1888 г. защитава докторат по философия в Лайпциг.

Като министър през 1988 г. е сред основателите на Висшето училище в София, днес Софийски университет "Св. Климент Охридски", Държавното рисувално училище, днес Художествената академия, и Народния театър.

Проф. Иван Д. Шишманов е между българските интелектуалци, спомогнали най-много и най-резултатно за бързото развитие на българския духовен живот още в първите десетилетия след Освобождението.

Оставя ярка следа като министър на народната просвета през 1903-1907 година. Напуска министерския пост в знак на протест срещу решението на княз Фердинанд да затвори Университета, защото студентите са го освиркали в Народния театър.

През следващите две десетилетия редува преподавателската и научната си работа в Университета по сравнителна литературна история, Възраждане и фолклор с изследователска работа в Европа - главно в Швейцария и Германия.

През 1918-1919 г. е посланик в Украйна. Подкрепя идеята за Европейски съединени щати, приема да бъде и председател на българската секция на проектираната Паневропа. През 1926 г. става първи председател на българския ПЕН клуб.

Умира неочаквано и преждевременно в Осло на 23 юни 1928 г. като делегат на конгреса на световния ПЕН, оставяйки неосъществени научни планове, недовършени изследвания, дневници,мемоари, както и огромна кореспонденция с приятели и учени от много страни.

Автор е на над 400 труда, сред които особено важни са изследванията върху българското национално Възраждане, просветното и църковното дело. Изследвал е творчеството на Св. Паисий Хилендарски, Васил Априлов, Неофит Бозвели, Г.С. Раковски, Братя Миладинови, Кузман Шапкарев, Неофит Рилски, Константин Фотинов и др.

Важни негови трудове са: "Задачите на нашата етнография", "Принос върху българската народна етимология", "Песента за мъртвия брат в поезията на балканските народи" и мн. др.