Д нес се навършват 139 години от началото на Априлската епопея.
Въстанието избухва предсрочно на 20 април (1 май по нов стил) 1876 г. в Копривщица.
Планувано е да започне 10 дни по-късно, но заради предателство след събранието в местността Оборище, османските власти научават за взетите решения и предприемат незабавни контрадействия.
На 19 април конна полицейска група от Пловдив, предвождана от Неджиб ага, пристига в Копривщица, за да арестува ръководителите на местния революционен комитет. За да предотврати тази акция, Тодор Каблешков заедно със своите другари нападат конака. При завързалата се престрелка част от турските заптиета са убити, а други, начело с Неджиб ага, успяват да избягат.
Веднага след извършеното нападение Каблешков изпраща до Панагюрище, където се намират ръководителите на IV революционен окръг, писмо, с което приканва всички българи към повсеместен бунт.
Жестокото потушаване на въстанието и отзвука на зверствата в Европа са повод за провеждане на Цариградската конференция.
Решенията ѝ са първото международно признание на
правото на българите да имат своя държава в етническите си граници,
очертани вече от борбата за църковна независимост. Така Априлското въстание води до най-големия политически успех на българите дотогава.
Отказът за осъществяване на решенията на Цариградската конференция от страна на османското правителство води обявяването на Руско-турската война, а тя – до Освобождението на България.
