Б ългария отбелязва 133 години от Съединението на Княжество България с Източна Румелия.
В цялата страна са предвидени редица официални прояви и събития, част от които започнаха още на 5 септември в град Съединение. Кулминацията на честванията ще бъде в град Пловдив, където държавният глава ще участва в тържествената церемония на площад "Съединение" и ще произнесе слово.
Денят на Съединението е една от най-паметните дати в българската история.
С този акт и успешната му защита българите постигат първия етап от националното си обединение и ревизията на Берлинския договор.
Център на тържествата по случай празника е Пловдив.
Повече от 200 души се включиха в 43-ия Международен мемориален маратон "Съединение" и избягаха разстоянието от град Съединение до Пловдив.
Честванията на годишнината от Съединението започнаха тази сутрин с тържествен молебен в катедралния храм "Света Богородица". Той бе отслужен от пловдивския митрополит Николай. В словото си подчерта, че е тъжно, че днес българският народ е разединен.
Председателят на Народното събрание Цвета Караянчева присъства на тържествената света литургия.
"Ние трябва да следваме лозунга "Съединението прави силата". Всеки българин трябва да си го повтаря всеки ден. Бъдещето на България трябва да ни обединява", заяви пред журналисти Цвета Караянчева.
На молебена присъстваха председателят на ПГ на ПП ГЕРБ Цветан Цветанов, народни представители от Пловдив и областта, кметът Иван Тотев, областният управител Здравко Димитров и граждани.
Честванията продължават с поднасяне на венци и цветя пред паметника на Захари Стоянов и пред паметната плоча на майор Райчо Николов на площад "Римски стадион".
Както преди 133 години, камбанен звън извести началото на Съединението в града под тепетата. Повече от 100 доброволци се събраха, за да възпроизведат паметния момент. В четвъртък вечер, в центъра на града, пък има възстановка на събитията около Съединението. За първи път четниците ще носят раници, изработени по снимки от паметния ден.
Кулминацията на празника ще е тържествената заря проверка пред паметника на площад "Съединение", по време на която слово ще произнесе президентът Румен Радев.
Историята на днешния празник
По силата на Берлинския договор от 1878 г. Южна България, наречена по искане на английската дипломация Източна Румелия, е откъсната от възобновената българска държава и включена отново в пределите на Османската империя, макар и с известна автономия. Българското население от областта не се примирява с несправедливите решения на Берлинския договор и незабавно повежда борба против тях.
Първоначалният замисъл е присъединяването на областта да стане заедно с присъединяването на другите откъснати от Княжеството български области. След като това се оказва невъзможно, главно поради неподходящата международна обстановка, на преден план излиза задачата да се реализира поне присъединяването само на Източна Румелия.
Първите опити за осъществяване на тази задача
се предприемат още през 1880 г. През 1884 г. въпросът за присъединяването на Източна Румелия към Княжество България отново излиза на преден план, но и този път не може да бъде решен.
Борбата взема организиран характер след учредяването на Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК) в Пловдив през февруари 1885 г. Той се нагърбва с изпълнението на задачата само с революционни средства, по примера на дейците на Априлското въстание през 1876 г.
През лятото на 1885 г. е избран нов състав на БТЦРК, който, без да се отказва от подготовката на масова революционна борба, издига лозунга за обединение на Южна и Северна България под скиптъра на княз Александър I Батенберг. Предприемат се бързи действия за спечелване на някои командири на Източнорумелийската милиция.
Решено е акцията да се проведе към средата на септември 1885 г.,
но започналите големи демонстрации в някои села и градове стават причина тя да се ускори. Дава се заповед на 5 срещу 6 септември формираните в околните на Пловдив села и градове чети да се отправят към областния център.
Сутринта на 6 септември те, заедно с частите на Източнорумелийската милиция, обкръжават конака и арестуват намиращия се в него главен управител – Г. Кръстевич. Вместо да се възползва от дадените му права по силата на Органическия устав и да повика незабавно турски войски от Цариград, Кръстевич, като родолюбец, предпочита да се предаде доброволно.
Веднага след провъзгласяването на Съединението е сформирано Временно правителство
начело с д-р Г. Странски, което поема управлението на Областта до пристигането на княз Александър I Батенберг. За главнокомандващ източнорумелийската милиция е назначен майор Д. Николаев.
Веднага след съставянето си, Временното правителство обявява военно положение в Областта и издава заповед за мобилизиране на мъжкото население, годно да носи оръжие. Заедно с това то отправя и покана до княз Александър I Батенберг да поеме управлението на обединена България.
Временното правителство просъществува до 9 септември 1885 г., когато в Пловдив пристига князът и възлага функциите му на Комисарство на Южна България.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуално съдържание от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
