П рез второто тримесечие на 2020 г. брутният вътрешен продукт на България намалява заради кризата, предизвикана от коронавируса, с 8,2% спрямо съответното тримесечие на предходната година и с 9,8% спрямо първите три месеца на тази, сочи експресната оценка на НСИ.
Това е най-големият срив на българската икономика поне от началото на прехода към пазарно стопанство през 1989 г. насам.
Борисов: Тежките времена предстоят
Дори в кризисните 1997 г. и 2009 г. НСИ не е регистрирал толкова голямо понижение на брутния вътрешен продукт в рамките на едно тримесечие.
За сравнение свиването на българската икономика през най-тежкото първо тримесечие от финансовата криза през 2009 г. беше с 6,3% на тримесечна база по сезонно изгладени данни.
Как ще бъде подпомогната българската икономика
През месеците от април до юни най-голям спад спрямо предходното тримесечие бележат износът, който намалява с 23,4% и инвестициите – с 4,3%. Това ясно показва, че ефектът на кризата идва отвън, тъй като тя не е следствие от свиване на вътрешното търсене и кредитиране. Крайното потребление дори нараства с 0,4% на годишна база.
На този фон НСИ не отчита толкова значителен ръст на безработицата. Тя се увеличава само с 1,7%, до 5,9%. Вероятната причина за сравнително малкото нарастване на безработицата са мерките, предприети от правителството в подкрепа на заетостта и най-вече механизмът „60 на 40”.
Каква прогноза направи ЕК за българската икономика през 2021 г.?
Подобни данни бяха отчетени днес от Евростат и за целия Европейски съюз. БВП на ЕС намалява през второто тримесечие с 11,7% на тримесечна и 14,1% на годишна база. Това е най-големият икономически срив, откакто е започнала да се води статистката за общността през 2005 г.
А след понижението на БВП на ЕС с 3,2% през първото тримесечие, вече официално единният пазар е в рецесия.
Лидерът на КНСБ: Сега не е време за кардинални промени
Същевременно правителствените мерки са дали резултат и в другите европейски страни, и заетостта намалява през второто тримесечие само с 2,6%.
Данните на Евростат показват още, че кризата, предизвикана от коронавируса, засяга най-тежко водещите икономики в Европа и оттам се разпространява към по-малките.
БВП на еврозоната се свива с 12,1% на тримесечна и 15% на годишна база. Най-голямата европейска икономика - Германия, която е в рецесия, пада с 10,1% на тримесечна и 11,7% на годишна база.
Кога икономическата криза от ковид-19 ще удари България
Още по-големи икономически сривове бележат Франция, Италия и Испания. Италианският БВП намалява с 12,4% на тримесечна и със 17,3% на годишна база. Съответно свиването на френската икономика е с 13,8% спрямо предходните три месеца и с 19%, отнесено към второто тримесечие на 2019 г. А в Испания сривът е с 18,5% на тримесечна и 22,1% на годишна база. Така и четирите най-големи икономики в ЕС - германската, френската, италианската и испанската, вече са в рецесия.
Надеждите сега са, че бързото откриване на ваксина и подобрените локални мерки срещу заразата от новия коронавирус ще предотвратят нуждата от нови строги ограничения и ще спрат срива на икономиката, а през следващата година ще последва също толкова бързо възстановяване.
