Няма връзка между земетресенията и климата

Връзка между земетресенията и климата не съществува,

заяви проф. Светослав Симеонов – директор на Националния институт по геофизика, геодезия и география при БАН, в интервю за БТА.

"Земетресенията стават на много голяма дълбочина под земната повърхност – от няколко километра до около 700 км в Тихоокеанския район. Ето защо температурата на въздуха, влажността и скоростта на вятъра не могат да провокират сеизмична активност", отбелязва той.

По обработените статистически данни

2014 г. може да се определи като нормална в сеизмично отношение година

– в България и в световен мащаб, година през която не са били наблюдавани аномалии. "Изминалата година беше нормална и "като разпределение" на земетресенията – по време и по магнитуд на енергията. От началото на тази година е изминал само един месец и не може да се говори за статистика на земетресенията у нас, но няма нищо тревожно, свързано със сеизмичността", увери проф. Симеонов.

На въпрос

кога ще се прогнозират земетресенията,

ученият отговори, че сеизмолозите "предсказват" земетресения, но зависи какъв смисъл се влага в този термин. Той обясни, че "предсказването" на земетресенията е свързано с три аспекта – с времето, в което ще се случат, с мястото, на което ще се реализират и със силата (магнитуда) на съответното земетресение.

"По втория и третия аспект има много съществен напредък по отношение на предсказването и на базата на тези анализи се правят карти за сеизмично райониране, които се използват за сеизмично осигуряване на сгради и инженерни съоръжения", коментира проф. Симеонов.

Що се отнася до това кога точно ще станат тези земетресения, за да може да има евакуация на населението, ученият призна, че по този въпрос нещата са много далече от практическото приложение.

Попитан защо

понякога данните за земетресения у нас, обявени от Европейския средиземноморски сеизмологичен център, се различават по магнитуд от данните на Националния институт по геофизика, геодезия и география при БАН,

директорът на българския институт отговори, че това е нормално.

Той коментира, че е сигурен, че оценката на нашия институт за земетресението край Сливен от 5 февруари, е по-достоверна, тъй като нашите сеизмолози са използвали данни от станциите, които са равномерно разпределени около това сеизмично огнище.

"Когато оценката на една сеизмична служба, каквато е българската, се базира на по-голям брой данни от сеизмични станции, равномерно разпределени около сеизмичното огнище, би трябвало да се вярва повече на този определен магнитуд", посочи проф. Светослав Симеонов.

Според него другата възможна причина за разликите в магнитуда за дадени земетресения се дължи на това, че при сеизмичните станции, регистриращи земетресение на голямо разстояние от епицентъра му, е възможно да се получи изкривяване на вълновата картина. Това е така, защото сеизмичните вълни изминават много дълъг път през нееднородна среда, обясни той.

Проф. Симеонов обяви, че през 2006 г. аналоговата апаратура на българския сеизмологичен институт е била напълно обновена с цифрова, но е запазена и старата за справки и за доуточняване на параметрите на земетресенията.

Проблем е недостигът на кадри, тъй като в момента средната възраст на опитните ни сеизмолози е около 60 години.

Проф Симеонов отбеляза, че има няколко млади сеизмолози, но няма сигурност, че те ще се задържат дълго време в института към БАН заради ниските заплати.

"Един млад специалист постъпва при нас със заплата от около 400 лева, като това е сеизмолог, специалист с висше образование", посочи директорът на сеизмологичния институт на БАН. Той отбеляза, че този млад специалист, за да стане добър сеизмолог, трябва да се обучава в института поне десет години.

Сега при нас професорите получават заплата от 715 лв, а доцентите – от 610 лв, каза проф. Симеонов и попита риторично дали това е нормално. По думите на проф. Симеонов опитните сеизмолози ще се пенсионират, а младите им колеги – с пълно право, ще потърсят по-добра реализация.