Варненският митрополит Кирил е намерен удавен

Тялото на Варненския и Великопреславски митрополит Кирил е открито на плажа край местността Траката.

На официалния сайт на Светия Синод е публикувана кратка информация за скръбната вест.

От Синода уточниха, че тялото на 59-годишният митрополит Кирил е било намерено на плажната ивица при митрополитската резиденция, находяща се в район "Траката".

Информациите, които се срещат в средства за масова информация за причинена насилствена смърт, на този етап не се потвърждават по никакъв начин от МВР – гр. Варна и Синодалната канцелария призовава всички православни християни и родолюбиви българи да насочат своя взор в искрена молитва към Бога, Който да настани душата на преселилия се от нас Варненски и Великопреславски митрополит в селенията на праведните, заявяват от Св. Синод.

Светият Синод ще определи утре на заседание датата за опело и погребение на митрополит Кирил, както и ще назначи Наместник на овдовелия Варненски и Великопреславски епархийски престол, който канонично да ръководи делата на епархията до избор на наследник на покойния митрополит Кирил. (чуй репортаж на "Дарик" как митрополит Кирил е прекарал вчерашния ден)

Към момента няма данни смъртта на митрополит Кирил да е насилствена,

съобщиха от Окръжна прокуратура – Варна.

От прокуратурата уточниха, че около 08,00 ч. тази сутрин е бил подаден сигнал от гражданин на телефон 112, че е забелязал в морето, в близост до буната на рибарското селище в местността "Траката" в гр. Варна, плуващ мъж с маска и шнорхел, който след известно време е престанал да дава признаци на живот.

Екип към Областната служба "Пожарна безопасност и защита на населението" е извадил тялото. На мястото е извършен оглед на местопроизшествие от служители на ОД на МВР-Варна.

Започнато е досъдебно производство за установяване на причините и обстоятелствата, при които е настъпила смъртта.

Разследването се осъществява под наблюдението на Районната прокуратура- Варна, съгласувано с Окръжна прокуратура - Варна.

Към настоящия момент е извършено разпознаване на трупа и е назначена съдебно-медицинска експертиза - аутопсия на трупа за установяване на причините за настъпване на смъртта.

Установени са очевидци на случая и се работи за изясняване на обстоятелствата, при които е настъпила смъртта, като към момента няма никакви данни тя да е насилствена.

Окръжният прокурор на Варна Владимир Чавдаров съобщи по-късно, че непосредствената причина за смъртта на митрополит Кирил е удавяне. По думите му върху тялото няма външни травми и данни за насилствена смърт.

Кирил бе наместник-председател на Българската православна църква след смъртта на патриарх Максим. Изборът му бе оспорен от Пловдивския митрополит Николай.

В началото на 2012 г. името му бе сред 11-те митрополити от Светия Синод на Българската православна църква, огласени като сътрудници на бившата Държавна сигурност.

Аз сега разбрах за тези неща, не съм подписвал документ за съгласие, не съм получавал заповед от ДС, служил съм само на църквата, каза тогава той.

Много коментирана в медиите бе появата му през 2011 г. за празнична служба в храма "Св. Николай Чудотворец" във Варна с луксозен "Линкълн MKZ".

Светското име на митрополит Кирил е Богомил Петров Ковачев,

роден е на 8 юни 1954 г. в с. Царев брод, Варненска област.

Пето дете на родителите си Петър и Иванка, която след кончината на съпруга си приема монашество с името Ирина. Израства и учи в Плиска и през 1968 г. постъпва в Софийската духовна семинария, където учи до 1974 г.

След завършването й през 1974 г. е изпратен на послушание в Рилската св. обител, след което отбива редовната си военна служба и е изпратен да следва в Богословския факултет на Атинския университет.

Монашество приема на 21 юли 1972 г., като духовен старец му става Браницкият епископ Герасим, ректор на Софийската духовна семинария. Ръкоположен е за йеродякон на 17.12.1972 г., а за йеромонах - на 14.11.1976 г. от духовния си старец.

От 1977 до 1979 г. е студент в Богословския факултет на Атинския университет.

След завръщането си в България е назначен за протосингел на Сливенската митрополия, а заедно с това продължава образованието си в Духовната академия "Св. Климент Охридски", която завършва през 1981 г.

По решение на Св. Синод на 25 декември 1980 г. е възведен в архимандритско достойнство.

От края на 1981 г. архимандрит Кирил е на богословска специализация в Московската духовна академия. Защитава дисертация на тема "Участието на руската църква в национално-освободителното движение на българския народ през ХІХ в.", заради което получава научната степен "кандидат на богословието", което днес се равнява на "доктор на богословието".

От юни 1982 г. до 1 септември1986 г. е Представител на българската Патриаршия при Московската и Всерусийската Патриаршия, след което е назначен за игумен на Троянската св. Обител.

От 5 септември 1986 г. до 7 декември 1987 г. той е игумен на Троянския манастир, а от края на 1987 г. до началото на 1989 г. е главен секретар на Светия синод.

На 26 юли 1988 г. в Патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски" е хиротонисан в епископски сан с титлата "Стобийски".

На 19 февруари 1989 г. е избран, а на 26 февруари 1989 г. е и канонически утвърден за Варненски и Преславски митрополит. По решение на Четвъртия църковно-народен събор (2-4 юли 1997), той се титулува Варненски и Великопреславски митрополит.

През 2003 г. във връзка със 125-годишнината от Освобождението на България излезе книгата му "Принос на Руската православна църква за освобождението на България от турско робство 1876-1878 г.", съставляваща доклади, изнесени на различни международни и междуцърковни конференции.

По негово предложение, въз основа на дисертацията му в Московската Духовна Академия и издадената книга, към традиционния текст в Св. Литургия на Великия вход: "Блаженнопочившаго Освободителя нашего Императора Александра Николаевича, всех православных вождей и воинов, падших на поли брани" се добави "вся архиереи, иереи, монахи и монахини и вся православныя християны, подвизавшихся за веру и освобождения нашего", "да помянет Господь Бог во Царствии Своем", което включва преди всичко руски и български духовници и миряни, които без да участват пряко във войната, са допринесли всеки с каквото е могъл за освобождението на България - със събиране на сведения за зверското потушаване на Априлското въстание, за предаването им на западни журналисти и дипломатически представители в Цариград, за разпространяването им сред руския православен народ, за събирането на дарения за пострадалите български семейства, за воюващите руски, сръбски и български дороволци в Сърбия и в последствие за действащата армия по време на войната, за организиране на санитарна помощ, хоспитали в манастири и митрополии, за военното духовенство, което с високо издигнат кръст е водило в победен бой руското воинство и т.н. и т.н.