П онякога секундите касаещи здравето на едно детенце не се измерват с времето, което отнема на една линейка да пристигне, а с куража на напълно непознати хора да подадат ръка тогава, когато целият ти свят се срива.
Това научават по най-трудния начин Наташа Георгиева и нейното семейство от Пазарджик. Една обикновена съботна разходка до Софийската зоологическа градина на 20 юни се превръща в най-големия кошмар за двама родители. На връщане, насред оживения трафик на бул. „Цариградско шосе“, малката им дъщеря внезапно получава фебрилен гърч в колата.
„Съпругът ми спря веднага. Изпаднах в паника, звъннах на тел. 112“, връща лентата назад Наташа в разговор с Vesti.bg. В този момент, сред шума на автомобилите и напечения асфалт, се случва нещо, което семейството никога няма да забрави – около тях се спуска стена от човечност.
Случайни минувачи и шофьори отбиват встрани. Без да се замислят, непознати започват да поливат безпомощното момиченце с вода, за да свалят температурата. Някой вади и постеля за земята, за да не лежи детето на горещия тротоар.
Минутите обаче текат безмилостно, а спешният екип се забавя. Опитите на граждани да се свържат отново с телефон 112 остават без отговор. Тогава се появява мъжът, когото Наташа днес нарича просто „нашият спасител“.
Виждайки, че няма време за губене, непознатият герой взима светкавично решение. Тъй като семейството не познава града, мъжът оставя личните си ангажименти, качва се зад волана на техния автомобил и потегля към най-близката болница – УМБАЛ „Света Анна“. „Караше бързо, натискаше клаксона, правеше всичко възможно да стигнем възможно най-бързо. Няма да забравя това никога“, споделя трогнатата майка.
Драмата обаче не приключва пред вратите на спешното отделение. В хаоса на прегледите Наташа установява, че момиченцето ѝ, мокро от поливането с вода, а и се е напишкало, а тя не разполага с резервни дрешки. Точно тогава се появява втората вълна на неочакваното добро. Друга жена, присъствала на инцидента на булеварда, е последвала семейството с личния си автомобил чак до болницата. Без да иска пари, без дори да каже името си, тя отива до близкия магазин, купува нови, сухи дрехи за детето, предава ги на бащата и си тръгва тихо.
Следващите дни се превръщат в дълга и изтощителна битка за лекарите и родителите. Момиченцето остава хоспитализирано в продължение на 7 дни. В неделя, ден след първия инцидент, детето получава втори гърч, а медиците се борят цели четири дни да овладеят и свалят високата температура.
„Беше изключително труден период. Днес (бел. ред. в петък, 26 юни) най-накрая ни изписаха“, разказва Наташа.
Днес момиченцето е извън опасност, благодарение на бързата лекарска намеса и анонимните герои от „Цариградско шосе“. Семейството си тръгва от столицата с един тежък медицински спомен, но и с препълнени от благодарност сърца.
„Аз съм много, много благодарна на тези хора! Никога няма да ги забравим. Нека бъдем по-добри!“, отправя своя апел майката. А думите ѝ ни напомнят, че в свят, пълен с бързане и безразличие, човечността все още има запазено място – на първа линия, точно когато никой не я очаква.
