Н ационалната програма за превенция и контрол на вирусните хепатити (2021 – 2025), която бе приета от Министерския съвет в сряда, предвижда безплатен скрининг за хепатит В и С във възрастовата група от 40 до 65 г., съобщиха от пациентската организация ХепАктив и Българското дружество по гастроентерология, гастроинтестинална ендоскопия и абдоминална ехография. След съвместни усилия с експертите от Министерството на здравеопазването националната програма за борба с хепатит В и С вече е факт. И пациентите, и професионалната медицинска общност приветстват работата на МЗ, като очакват спешни действия за изпълнението й възможно най-скоро поради високата социална цена на вирусните хепатити, изразена в късни усложнения и преждевременна смърт.
Хепатит B засяга 199 000, а хепатит С – 87 000 души в България, като заболяванията се предават основно по кръвен път и са водеща причина за развитие на рак на черния дроб. До момента нямаше осигурен скрининг за пациентите, което водеше до закъснение в лечението и в резултат – до 4 смъртни случая на ден от вирусни хепатити.
Скринингът ще се финансира от НЗОК и ще бъде включен в годишните профилактични прегледи при личния лекар. За целта се подготвя промяна в Наредбата за профилактичните прегледи и диспансеризациите.
Ето и други акценти в програмата:
- Тя гарантира достъпа до диагностика и лечение, който е основен фактор за намаляване на разпространението и смъртността от вирусните чернодробни инфекции и е сред главните препоръки на СЗО към националните политики за контрол на хепатитите. Предвижда се финансиране от бюджета на МЗ за диагностика, работа с уязвимите групи, епидемиологичен надзор, имунизации и изграждане на регистри.
- Предвижда се промяна в Закона за здравето, с която ще на всички диагностицирани, но здравнонеосигурени да бъдат лекувани. Тази дейност ще се финансира с трансфер от бюджета на МЗ към НЗОК. Сред уязвимите групи за хепатит В и С са употребяващи инжекционни наркотици, хомо- и бисексуални мъже, лишени от свобода, мигранти, проституиращи, деца и млади хора в риск, бременни, медицински специалисти, пациенти с риск от заразяване и др.
- Целите на програмата са: намаляване на заболеваемостта от вирусни хепатити у нас с 45% и на смъртността с 90% до 2025 г.; постигане и задържане на ваксинационния обхват на 95% с трети прием на ваксина срещу хепатит В при деца; достигане до 100% безопасност на дарената кръв; над 50% диагностицирани пациенти и над 40% лекувани от хепатит В и С; намаляване на разпространението на хепатит А, D и Е.
До момента България изоставаше сериозно от целите на Глобалната стратегия на СЗО за превенция и контрол на вирусните хепатити, от Плана за действие за борба с вирусните хепатити в Европейския регион на СЗО и от Целите за устойчиво развитие. Основна причина бе липсата на национална програма, гарантираща ранен скрининг и осигурен достъп до диагностика и лечение на вирусните хепатити.
Доц. Михаил Околийски, представител на СЗО за България, каза: „Приемането на Национална програма за превенция и контрол на вирусни хепатити включва България в клуба на 34-те страни, които имат действаща програма за борба с хепатит В и С от общо 53 страни членки на Европейския регион на СЗО. Особено в условията на пандемията от коронавирус, според СЗО е от ключово значение да не се занемарява превенцията и лечението на други заболявания, включително вирусните хепатити. В противен случай има риск да се получи торнадо от тези заболявания и след като бъде овладяна пандемията, това да има опустошителен ефект върху здравните системи и целите общества. Нужна е интеграция, тестване и ангажимент на общността, която не е включена в решаването на тези проблеми.“
„Към момента едва 10% от инфектираните с хепатит С в България са диагностицирани, а годишно само 1% от пациентите са лекувани. 850 души умират всяка години от инфекция с хепатит С. За да изпълним целите на СЗО, през 2020 г. трябваше да имаме 5000 диагностицирани на година и 4100 излекувани. Излекуваните пациенти за миналата година обаче са 680. Затова смятам, че приемането на програмата за превенция и контрол на вирусните хепатити е много важна стъпка към изпълнението на глобалните цели. Приветстваме усилията на МЗ и всички експерти на фона на пандемията от COVID-19 да фокусират усилията си и върху вирусните хепатити и се надяваме програмата да заработи в най-скоро време, за да се предотвратят усложненията и смъртността от вирусни хепатити“, каза проф. д-р Красимир Антонов, дмн, председател на Българското дружество по гастроентерология, гастроинтестинална ендоскопия и абдоминална ехография.
Силвана Лесидренска, председател на ХепАктив, коментира: „За нас, пациентите с хепатит В и С в България, 31 март е исторически момент, който очаквахме от 8 г. Първата национална програма за вирусни хепатити следва да отговори на най-неотложните и сериозни нужди по отношение на превенцията, профилактиката и лечението на тези заболявания, от които загиват 1,4 млн. души по света годишно. Надяваме се, че независимо от чувствително дългия период, който бе необходим, за да се припознае хепатитът като социалнозначимо заболяване в България, то заложените в програмата мерки за превенция и контрол ще бъдат ефективно въведени и приложени възможно най-скоро в цялата страна. Недиагностициран и нелекуван, хепатитът ще продължи да взима човешки животи ежедневно, без да се интересува дали има епидемия от COVID-19 или не. Ето защо е нужно да се действа сега. Благодарим на настоящото ръководство на МЗ, на Българското дружество по гастроентерология, на СЗО и на всички съмишленици, без които програмата нямаше да стане реалност.“
