С ъс 138 гласа "за", 26 - "против" и 18 "въздържал се" парламентът прие на първо четене Законопроект за денонсиране на Споразумението за основаването на Международната инвестиционна банка (МИБ) и нейния устав и на Споразумението за организацията и дейността на Международната банка за икономическо сътрудничество (МБИС), внесен от Министерския съвет.
Основно от "Възраждане" и "БСП за България" бяха против
проектът да бъде одобрен от българското Народно събрание, а от парламентарната група на "Възраждане" заявиха, че между двете четения ще внесат свои редакционни поправки. Затова и не беше прието предложението на председателя на бюджетната комисия Петър Чобанов законопроектът да бъде гласуван днес на две четения. Борислав Гуцанов от левицата дори заплаши, че, ако не се оттегли искането за второто четене днес, ще съберат подписи за Конституционния съд. След това Чобанов предложи и залата прие срокът за предложения между двете гласувания да е три дни.
Прекратяването на членството следва да се извърши съгласно процедурите, предвидени в
споразуменията за учредяване на институциите и със съотносимите вътрешноправни процедури, пише вносителят. Процедурата изисква денонсиране от страна на Народното събрание на международните договори за учредяване на двете институции. Съгласно чл. 8 от Устава на МИБ и чл. IX от Споразумението за организацията и дейността на МБИС, всяка страна може да прекрати членството си в банките, след като уведоми за това управителните органи на двете институции най-малко шест месеца предварително. Със законопроекта се предлага започване на процедура по оттеглянето на Република България, съгласно уставните документи на банките.
Международната инвестиционна банка е международна финансова институция за развитие със седалище в Будапеща.
Страните-членки на МИБ са България, Виетнам, Куба, Монголия, Унгария, Румъния, Русия, Словакия и Чехия. Уставният капитал на МИБ е 2 млрд. евро, а внесената му част към момента е 427,1 млн. евро, е записано пише вносителят. В мотивите се посочва също, че Русия е най-големият акционер в МИБ с 47,21 процента дял във внесения капитал на банката. Понастоящем участието на България във внесения капитал е 42,2 млн. евро или 9,88 на сто от него.
Международната банка за икономическо сътрудничество е международна финансова институция със седалище в Москва.
В нея членуват България, Чехия, Полша, Румъния, Словакия, Монголия и Виетнам и Русия. Уставният капитал на МБИС е 400 млн. евро, а внесената част е 200 млн. евро. Русия е най-големият акционер в МБИС с 51,59 на сто дял във внесения капитал на банката. Понастоящем участието на България във внесения капитал е 15,1 млн. евро или 7,56 процента.
Във връзка с предприетите координирани действия на държавите-членки на Европейския съюз
в контекста на ситуацията в Украйна на заседанието на Министерския съвет на 2 март 2022 г. е прието решение, с което е дадено съгласие за предприемане на необходимите действия във връзка с участието на българската страна при формирането на обща позиция на държави-членки на ЕС за прекратяване на членството им в МИБ и МБИС, пише в мотивите. Към общата позиция се присъединяват България, Полша, Чехия, Словакия и Румъния. Унгария не се присъединява към нея.
В последвалия дебат аргументите "срещу" решението бяха основно от "Възраждане" и "БСП за България".
Според Цончо Ганев от "Възраждане" това решение за пореден път е институционален слугинаж. По думите му Министерството на финансите заявява, че няма финансов анализ колко ще ни струва тази стъпка. Между двете четения от групата ще направят предложения за корекция, защото според тях е недопустимо да нарушаваме националните си интереси. Всички сте готови в момента да продадете националния финансов интерес в тези две банки, само защото Брюксел е спуснал директива за напускане, упрекна той останалите шест парламентарни сили. В Унгария по-малко демократи ли са, като не напускат, попита Ганев. Ако има сътресения заради този законопроект в електроразпределително дружество или за Българската банка за развитие, кой ще плати сметката - данъкоплатецът, коментира депутатът. Председателят на групата Костадин Костадинов нарече решението "престъпно", защото засяга пилеенето на народни пари. Истината е, че България трябва да излезе от банките, защото Русия има 50 процента и Брюксел е казал така, изтъкна Костадинов.
"Както са тръгнали редица страни да напускат, има опасност цената на българския дял да намалее", обясни председателят на икономическата комисия Мартин Димитров от "Демократична България"(ДБ).
По думите му, ако НС не приеме законопроекта и другите страни от Източна Европа напуснат банките и те попаднат под европейски санкции, ще има преки загуби за страната ни. Никой от Брюксел не е казал "напускайте тези две банки", заяви Димитров.
"Това е разликата между вашия Съветски съюз, който харесвате, и ЕС, където всяка една държава сама си взема решенията", обърна се към "Възраждане" представителят на ДБ. "Има огромен риск, ако вие пречите законопроектът да бъде приет на две четения и България остане акционер, страната ни при евентуални санкции да изгуби много милиони, единствено заради "Възраждане", предупреди Димитров.
Румен Гечев от "БСП за България" изтъкна, че
кредитните линии от двете банки към български фирми са по-големи от акционерното ни участие в тях т.е. ние имаме интерес да останем.
Според него оттеглянето на европейски страни е политическо, защото тези банки не попадат в санкционните пакети на ЕС. И от България се иска да участва в "изкуствена засада" - ЕС кара страните-членки да излязат от банките, за да принуди Русия да придобие над 50 на сто от дяловете и така да попадне под санкциите, смята Гечев. Той предупреди, че новото управление на тези банки, след оттеглянето ни, най-вероятно ще поиска от българските фирми предсрочно да изплатят кредитите си. Служебното правителство трябва да направи разчети с какво може да се помогне на фирмите, ако бъде предявено внезапно такова искане, настоя депутатът от левицата. А ЕС да осигури икономически компенсации за България, ако иска да излезем от двете банки и да бъдем приети в Шенген.
