В началото на октомври 1973-а, само година след като застава начело на Италианската комунистическа партия, Енрико Берлингуер пристига в София. По това време той вече е политическа звезда и лидер на втората най-голяма партия в Италия, а в българската столица се среща с ръководителя на тоталитарния режим в НРБ Тодор Живков, припомня историята Deutsche Welle.
"Тази среща е целяла реформи в комунистическите диктатури по примера на Салвадор Алиенде в Чили", казва Мартичка Божилова, копродуцент на филма "Берлингуер. Голямата амбиция", който откри филмовия фестивал в Рим тази година. Но нещата не се развиват по план.
"А историята никога не е била разказвана", допълва пред ДВ режисьорът на лентата Андреа Сегре.
"Инцидентът"
През следващите години под ръководството на Берлингуер комунистите ще продължат да трупат влияние, като дори ще се стигне до открити разговори за исторически компромис с християндемократите, който да им позволи да влязат във властта. "Еврокомунизмът", чийто основен представил и идеолог е именно Берлингуер, позволява на множество леви партии и политици в Европа да се дистанцират от Москва и да се приближат до прогресивната европейска социалдемокрация.
"Тогава Берлингуер слага край и на финансовите отношения между Съветския съюз и Италианската комунистическа партия", пояснява Сегре. И до днес Берлингуер е уважаван в Италия за своя принос - както от левите, така и от десните.
Но всичко това за малко да се окаже невъзможно. След като посещението в България приключва преждевременно заради остри спорове с българския диктатор Тодор Живков, конвоят на Берлингуер се насочва към летището във Враждебна. Макар цялото движение да е отбито, една кола се врязва в автомобила "Чайка", с който той пътува. В колата е също завеждащият Секретариата на Централния комитет на БКП Борис Велчев, както и българският преводач на Берлингуер, който умира на място.
Ще минат още години, преди историята в София от 1973-а отново да бъде спомената от приближени до политическия лидер и преди да се заговори за това, че може би става дума не за инцидент, а за организирано покушение. През 2005 година италианските журналисти Джовани Фазанела и Корадо Инчерти публикуват книгата си "София 1973 г. - Берлингуер трябва да умре", в която подробно говорят за атентата, който според тях е извършен по поръчение на Москва.
Филмът "Берлингуер. Голямата амбиция" пресъздава събитията от този период. При посещенията си в Москва преди и след пътуването до София Берлингуер не пести критики към съветския режим, като дори се изказва остро пред Брежнев за събитията в Прага през 1968 година.
"В Москва Берлингуер си позволява, въпреки че е предупреден от Игор Пономарьов - изпълнителя на мокри поръчки на Брежнев, да каже на комунистическите диктатори, че държавата трябва да се демократизира, че изборите трябва да са демократични, което окончателно скъсва отношенията между тях", казва Мартичка Божилова.
"Има много голяма разлика между Комунистическата партия в Италия и комунистическите режими в България и други държави. Тази разлика е отношението към демокрацията и свободата", убеден е режисьорът на филма Андреа Сегре.
"Италианската комунистическа партия е основана от Антонио Грамши, чиято идея е да създаде едно равноправно общество в рамките на демократичното общество. Той не иска революция, а да дойде на власт по силата на избори. Берлингуер е наследник на тази идея", допълва Сегре.
Грамши е един от най-влиятелните мислители на 20 век. По-голямата част от тезите си той формулира, докато е в затвора. Хвърлен е там от фашистите на Мусолини през 1926 година и остава зад решетките до смъртта си през 1937 година.
В "Берлингуер. Голямата амбиция" ролите на Леонид Брежнев, на неговия приближен Игор Пономарьов, на българския диктатор Тодор Живков и на Борис Велчев се изпълняват от български актьори.
"Изключително голям български екип беше въвлечен - актьори, сценографи, технически екип. Около 400 човека участваха. Заснехме един от конгресите в Кремъл, на които говори Берлингуер, като преобразихме Зала 1 на НДК в голямата зала на Кремъл", допълва Божилова.
Именно Зала 1 на НДК е избрана и за българската премиера на филма на 22 ноември в рамките на "Киномания".
Как ДС вършеше мръсната работа на КГБ
Три години след посещението в София, под ръководството на Берлингуер италианските комунисти ще получат най-добрия си резултат в историята - 34,4% на парламентарните избори през 1976 година. Лидерът на християндемократите Алдо Моро е готов да си партнира с Берлингуер, но е отвлечен и убит от Червените бригади само две години по-късно. По време на реч в Падуа през 1984 година, когато отново говори за нуждата от обединение, Берлингуер получава инсулт и умира няколко дни след това. Погребението му е посетено от над 1 милион души.
В България историята за посещението на Берлингуер в София е непозната. Както и изобщо темата за развитието на комунизма в Западна Европа през 20 век.
"Хората, с които говорих в България, не знаеха, че най-големите режисьори в Италия през 1960-те са били комунисти. Беше ми много интересно да дискутирам този въпрос с българите", споделя Андреа Сегре.
Дали и защо е оркестрирана катастрофата в София - това вероятно завинаги ще остане мистерия.
"Може би това е било начин за някого от режима в България да направи подарък на Брежнев", предполага режисьорът.
"Мръсните изпълнения на Държавна сигурност от името на КГБ дълги години не са били известни. Вече много от свидетелите се съгласяват да говорят и се разкрива една друга картина, в която виждаме как системата е работила - по един много жесток начин", обобщава Мартичка Божилова. Сега действията на КГБ и техните марионетки в България могат да бъдат видени на голям екран.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
