С редствата, вложени в образование и наука, са с най-висока обществена възвръщаемост, но тя много трудно се оценява и измерва, защото е най-отложена във времето. Това каза министърът на образованието и науката Красимир Вълчев, който участва във втория панел "Новото знание в медиите", част от 20-ата Световна среща на българските медии, организирана от Българската телеграфна агенция (БТА).
"Няма никакво съмнение, че ако искаме да живеем в едно проспериращо и добро общество, трябва да разчитаме на българските преподаватели, учени и учители. И това е предизвикателството пред всяко общество. Ние искаме да повишаваме доходите си и да растем, тогава трябва да заложим на образованието, на индустриите с висока добавена стойност, които изискват хора, които могат да правят по-сложни неща", заяви образователният министър.
"И няма съмнение, че следващите десетилетия ще бъдат ера на още по-дълбоки и мащабни дигитални трансформации. Ще бъдат ера на изкуствения интелект и ние трябва да имаме повече хора, които да могат да програмират изкуствен интелект, да го разработват, каквито са работещите в Института за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии - INSAIT, който е към Софийския университет "Св. Климент Охридски", каза министър Красимир Вълчев.
"Затова трябва да имаме повече ученици, които са с добри резултати по математика и това е едно от големите ни предизвикателства", каза министърът.
"Направихме немалко за подкрепа на българската система на научни изследвания, но продължаваме да сме длъжници. Аз, като министър, много се надявам да успея в задачата ми да убеждавам българското общество, че в още по-голяма степен трябва да подкрепяме българската система на образование и наука", заяви министър Вълчев.
"Ако погледнем как се е развило човечеството в последните 500 години, то се е променило изцяло и най-вече благодарение на научната революция. Има и институционална, и други революции - образователна революция, революцията на масовото образование", каза министър Красимир Вълчев.
Той отправи и поздравление, че за поредна година БТА организира Световната среща на българските медии, че я утвърждава и разширява, и тя съдържа все повече, и по-пълноценни дискусии.
Темата на тазгодишното издание на събитието е "Медии и знание". Във форума - присъствено и онлайн, участват български журналисти от 25 държави, включително България. Сред тях са 46 журналисти от 34 българоезични медии по света. Участие са потвърдили и представители на 36 медии от България.
