„Сега е лесно да се говори каква е била стойността на проекта през 2006 година. Тя е 3 млрд. 997 млн. евро, но в тях не е включена ескалацията. В рамките на разговорите, които са водени от 2006 до 2008 година не е финализиран договорът за изграждането на централата и не са определени неговите параметри в това число и параметрите, свързани с финансите”, заяви министърът на енергетиката Теменужка Петкова в ефира на „Здравей, България” по NOVA. По думите й сега ситуацията е различна и са налице всички предпоставки за реализиране на АЕЦ "Белене" на пазарен принцип.
По думите й технологията за изграждане на реактора е най-съвременната и най-сигурната. „Към настоящия момент притежаваме оборудване, което е платено, площадка, която е лицензирана, притежаваме и огромна част от документите, свързани с лицензирането на този проект, така че са налице всички предпоставки да бъде направен опит този проект да бъде реализиран на пазарен принцип.Тази площадка е изградена за ядрена централа. Тя притежава цялата необходима инфраструктура”, обясни тя и добави, че според последния доклад на БАН площадката е с най-ниския риск от земетресения в цялата страна.
„Ситуацията днес е много по-различна от тази, която беше през 2012 г. , когато беше взето решение за спиране на проекта. Тогава беше налице и тази финансово-икономическа криза, която не даде възможност за намиране на най-добрия финансов модел за реализация на проекта”, каза още тя.
До броени дни България ще обнародва поканата за избор на стратегически инвеститор за АЕЦ "Белене". Петкова подчерта, че към настоящия момент е налице сериозен инвеститорски интерес към реализацията на проекта. Той е от страна на китайската компания CNNC, която е най-голямата държавна ядрена корпорация в Китай. Заявен е интерес и от страна на „Фрамaтом”, от страна на Корейската хидро-атомна корпорация, „Дженерал електрик” и „Росатом”. „Всички тези заявки, които се правят в момента, говорят за това, че към този проект, при тези условия сме обявили, е налице такъв интерес”, обясни тя.
За срещата между руския премиер Дмитрий Медведев и българския му колега Петкова обяви, че по никакъв начин не можем да говорим за увеличаване на зависимостта от Русия.
"Нашият национален интерес и нашата политика в областта на енергетиката са много ясно дефинирани и те са свързани с това да осигурим сигурността на доставките на енергийни ресурси и да създадем условия за диверсификация на източниците и маршрути за доставка на природен газ, тъй като това на практика означава и енергийна сигурност, конкуренция и конкурентоспособна икономика", посочи Петкова.
Енергийният министър уточни, че липсващата инфраструктура по трасето за „Турски поток” е 484 км и ще бъде изградена от компресорна станция „Провадия” до българо-сръбската граница. Тя посочи, че и България, и „Газпром” са извлекли своите поуки, свързани с реализацията на проекта „Южен поток”. „Това, което направихме във връзка с реализацията на "Турски поток" за разширение на газопреносната инфраструктура на територията на България от българо-турска граница до българо-сръбска граница е изцяло в съответствие с европейските правила. /.../ ЕК е убедена в това, че България работи за диверсификация именно чрез изграждането на липсващата инфраструктура и на тези междусистемни връзки, които трябва да изградим със съседните страни", посочи тя.
Петкова заяви, че приходите, които ще се реализират от „Турски поток” за година, са над 397 млн. лв., което означава, че до 2039 година България ще си възвърне инвестицията в проекта.
Енергийното сътрудничество между Русия и България беше обсъдено в София, но без видими резултати, пише руският "Комерсант" след вчерашната среща между Борисов и Медведев.
Страните се надяват да наваксат изпуснатото с възобновяването на работата на замразена преди три години междуправителствената комисия за търговско и икономическо сътрудничество. В София бяха обсъдени и енергийни въпроси без видими резултати: помнейки съдбата на „Южен поток“, Русия очаква от Еврокомисията гаранции за продължаването на диалога за преминаването през България на заменилия го „Турски поток“.
На 4 март министър-председателят Дмитрий Медведев за пръв път пристигна на посещение в България за преговори, посветени преди всичко на търговското и икономическо сътрудничество между Москва и София. Показателите за 2018 г. изглеждат скромни. посочени от вестника.
Пикът на стокообмена между двете страни е регистриран през 2012 г. – 5 милиарда долара, а през 2018 г. – 3,47 милиарда.
Руският износ, който на 75% се състои от енергийни ресурси, е нараснал само с 1,6% /до 2,8 милиарда долара/, вносът /главно на машини, фармацевтика/ въобще се сви с 4,4% /до 525 милиона долара/. „Негативно влияние върху двустранния стокообмен продължава да оказват санкциите на Евросъюза и ответните руски ограничения върху вноса на храни – своите щети от тях България оценява на 150 милиона евро“, се казва в материалите на руското правителство, подготвени за преговорите.
Приоритет в отношенията е енергетиката. Тази тема е особено актуална за българската страна: Русия е единственият доставчик на газ, ежегодно тя изнася около 3 милиарда куб.м. /българският добив не надхвърля 100-150 милиона куб.м./.
Най-големият проект тук е „Турски поток“, превърнал се в частична замяна на отменения през 2014 г. „Южен поток“ /планираше се изграждането на четири тръби на газопровода с капацитет 64 милиарда куб.м./. България също участваше в този проект, но по настоявате на ЕК на два пъти спираше работата и в крайна сметка не даде разрешение за строителството на тръбата през своя територия. Сега морската част на газопровода „Турски поток“ вече е построена – това са две тръби по дъното на Черно море всяка с капацитет 15,75 милиарда куб.м. Една от тях е предназначена за турския пазар, другата – за балканските страни и Унгария. Сухопътната част от проекта вече се строи в Турция, а в България и Сърбия строителството трябва да започне през тази година. В момента се работи върху възможността да се удължи газопровода по маршрута Турция–България–Сърбия–Унгария, като се достигне газоразпределителния център в австрийския Баумгартен.
Нямаше някакви новини след обсъждането на този проект по време на преговорите. Дмитрий Медведев само напомни позицията на руската страна по този въпрос: „За по-нататъшни стъпки можем да говорим тогава, когато ЕК може да предостави надеждни гаранции за това, че бъдещето на този проект няма да пропадне и няма да му се създават никакви пречки“.
Българският премиер Бойко Борисов, на свой ред, критикува противниците на газовото сътрудничество и заяви, че България възнамерява да продължи транспортирането на газ, дори ако транзитният поток на газ през страната към Турция бъде прекратен след строителството на газопровода „Турски поток“. „Ние не желаем нашите тръби да останат празни, по тази причина търсим възможности за транспортирането на газ от различни източници до бъдещия газов хъб. Този въпрос е съгласуван с ЕК“, заяви Борисов.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram
