С лед като смени властта във Венецуела, Белият дом затяга хватката около Куба. Американските компании обаче са предпазливи заради липсата на инфраструктура и правни капани, съобщава Politico.
Президентът Доналд Тръмп среща сериозни трудности в опитите си да привлече бизнеса обратно във Венецуела, след като през януари свали от власт нейния авторитарен лидер. Задачата с Куба обаче може да се окаже още по-сложна продажба.
Администрацията на Тръмп продължава да засилва икономическия натиск върху кубинския президент Мигел Диас-Канел чрез санкции и енергийна блокада, като постепенно се приближава до военни действия в стремежа си да отслаби или дори да свали режима в Хавана.
Но помагането за „изграждането на по-добро бъдеще“ за Куба, както държавният секретар Марко Рубио предложи във видеопослание до кубинския народ, ще изисква масивни инвестиции от частния сектор на контролирания от комунистите остров. А американският бизнес е изключително предпазлив. Без неговото участие Куба рискува да се превърне в опасно бедна и неуправляема държава с население от близо 10 милиона души, разположена само на 90 мили (около 145 км) южно от Флорида.
„Говорим за страна, която абсолютно на 100 процента трябва да бъде изградена наново“, казва Хорасио Гарсия-младши, кубинско-американски бизнес лидер от Маями и член на Кубинския съвет за свобода, който се бори за демокрация на острова. „Няма никаква инфраструктура – нито за вода, нито за електричество, нищо, абсолютно нищо. Няма дори нормална банкова система. Всичко трябва да започне от нулата. Това е страна в руини.“
За разлика от Венецуела, където петролният сектор е основният икономически двигател, в Куба няма един-единствен доминиращ отрасъл, който Тръмп да използва, въпреки че в миналото американските компании в сферата на земеделието и туризма са проявявали интерес.
Дългото управление на комунистическия режим в Хавана е довело до напълно атрофирал частен сектор и разпадащи се обществени услуги. Всеки опит за отваряне на Куба носи тежкото бреме на историята – от емигрантската общност в САЩ, която настоява за обезщетения за конфискуваните си имоти, до десетилетията американска политика на санкции, която трябва да бъде отменена, за да се стимулира бизнесът. Това изисква и одобрение от Конгреса.
Предизвикателствата се увеличават и от висящо дело пред Върховния съд на САЩ относно правото да се съдят компании, използващи имущество, конфискувано от кубинското правителство през 60-те години на миналия век. Търговската камара на САЩ вече предупреди, че това може да изложи американските фирми на вълна от съдебни дела.
„Куба е сложно място с много нюанси“, коментира Марк Ентуисъл, бивш посланик на Канада в Хавана. „Всеки аспект там има дълга предистория и е пълен с капани.“
‘Rabbit holes all over the place’: How hard it would be for Trump to rebuild Cuba https://t.co/ZN3pA0Gr1N
— POLITICO (@politico) May 25, 2026
Белият дом отказа коментар по темата. Източник, запознат с дискусиите в администрацията на Тръмп, обаче потвърди, че се провеждат разговори с бизнес лидери за потенциални бъдещи инвестиции на острова. Източникът отказа детайли, но беше категоричен, че „се говори с хора“, като пожела анонимност поради чувствителността на дипломатическия въпрос.
В момента има американски компании, предимно в селското стопанство и производството на мотоциклети, които изнасят за острова. Туристическите гиганти (хотели и круизни линии) показаха бърз интерес при временното затопляне на икономическите отношения по време на дипломатическото отваряне на бившия президент Барак Обама през 2015 г. Компании от Испания и Канада също са инвестирали там, макар и в ограничени мащаби.
Доналд Тръмп посочи кубинско-американското население като ключов актив за възстановяването на страната: „Те искат да се върнат, искат да инвестират в родината си и да видят дали могат да я изправят на крака.“
Екипът на Тръмп обаче съзнава, че Куба се нуждае от радикална политическа и икономическа промяна, преди сериозният американски бизнес изобщо да помисли за големи капитали.
„През целия си живот съм градил бизнес и съм инвестирал“, заявява сенаторът републиканец от Флорида Рик Скот. „Трябва да си идиот, за да инвестираш в толкова висок риск. Нужна е ясна демокрация и върховенство на закона. В противен случай никой няма да даде сериозни пари.“
Скот сравни ситуацията с Венецуела, където американските компании все още проявяват нежелание да инвестират, въпреки че администрацията на Тръмп успешно залови автократа Николас Мадуро и го замени с неговата заместничка Делси Родригес, която в момента активно сътрудничи на Вашингтон.
Ентуисъл обаче подчертава: „В Куба няма кубинска Делси“. По думите му, освен ако не се стигне до истинска война, САЩ ще трябва да преговарят с кубинското правителство, което е доказало, че е много по-сплотено и единно от това във Венецуела.
„Венецуела проработи, защото беше изключително отслабена. Куба също е слаба, но мисля, че хората дълбоко не разбират нейната специфика и външното ѝ влияние“, твърди представител на голяма търговска асоциация, пожелал анонимност. Това включва връзките на Хавана с Русия и Китай, силно емоционалната кубинска диаспора в САЩ и продължаващите правни спорове за национализираната собственост.
Инвестициите крият допълнителен риск заради американски закон от 1996 г., който позволява на граждани и фирми, чието имущество е иззето след Кубинската революция, да съдят всяка компания, която печели от него. Наскоро American Airlines и испанска хотелска верига уредиха извънсъдебно подобни искове от кубински американци. В допълнение, Върховният съд реши, че американско пристанище има право да съди четири круизни компании, ползвали доковете му в Куба, а в момента се разглежда и иск на енергийния гигант Exxon Mobil за конфискувани петролни и газови активи.
Търговските групи споделят, че бизнесът избягва да говори публично за Куба, включително от страх, че ако не изпълни обещанията си в една несигурна среда, може да си навлече острия гняв на Тръмп.
„Всички тихо изчакват“, казва Джон Кавулич, президент на Търговско-икономическия съвет САЩ-Куба. „Тези, които имат право да работят там сега, просто го правят безшумно. Останалите събират информация, но не обявяват намеренията си публично, защото рискът е твърде голям.“
Докато компаниите чакат, САЩ засилват натиска. Наскоро Министерството на правосъдието повдигна обвинение срещу бившия кубински президент Раул Кастро за убийството на четирима души през 1996 г. при свалянето на цивилни спасителни самолети. Тази политическа ескалация съвпада с мащабна криза и режим на тока на острова.
„Това е провалена държава, всички го знаят. Нямат ток, нямат пари, нямат нищо“, заяви Тръмп. „Ние ще им помогнем.“
Първото нещо, от което Куба има нужда обаче, е храна. Пол Джонсън, председател на Селскостопанската коалиция на САЩ за Куба, предупреди, че островът има спешна нужда от хуманитарна помощ, тъй като селското стопанство е в колапс и предстои сериозна продоволствена криза.
В момента американски компании изнасят за Куба пилешко месо, ориз и говеждо. Ако ембаргото бъде вдигнато, САЩ биха могли да купуват от Куба кафе, тропически плодове, зимни зеленчуци и известните кубински пури.
Следващата спешна стъпка би била ремонтът на рухналата инфраструктура. Според Ентуисъл ще са необходими милиарди долари за модернизиране на водопреносната мрежа, електрическата мрежа и достъпа до интернет след десетилетия на пълно нехайство.
Въпреки огромните препятствия, американските предприемачи все още виждат потенциала на Куба – най-малкото заради милионите туристи, желаещи да посетят страна с толкова богата история и красиви плажове.
Кавулич сравнява интереса на бизнеса към Куба с електрокардиограма – поредица от пикове и спадове. „В момента сме в пик по отношение на интереса, но сме на дъното по отношение на реалните действия. Всички наблюдават какво предстои да се случи, но точно защото бъдещето е неясно, никой не предприема нищо.“
