В момента една от работните групи, създадени в резултат на доклада на Сметната палата, дефинира и формулира неяснотите в концесионния договор с "Юлен" за ски зона Банско.
Това коментира пред журналисти служебният министър на околната среда и водите Юлиян Попов, след редовното заседание на Обществения съвет към МОСВ.
Според изискването на Сметната палата срокът, в който трябва да бъдат определени неяснотите в договора, е четири месеца, посочи министърът.
Желанието му е това да се случи много по-бързо - в рамките на неговия мандат.
Когато това стане, ще можем да придвижим нататък останалите процедури, добави той.
Юлиян Попов припомни, че според доклада на Сметната палата, концесионният договор съдържа сериозен проблем, който се отнася до дефинирането на концесионната площ.
"Тъй като концесионната площ не е ясна, никак не е ясно придвижването на една процедура за какво точно става дума", каза той и обеща повече подробности след изборите, тъй като въпросът със ски зоната в Пирин се политизира.
Концесионният договор не може да бъде променен в резултат на дейността на работните групи, може само да бъде уточнен, за да е ясно за какво се водят споровете, посочи министърът.
Според него в момента споровете се изместват извън концесионния договор и се отнасят до други проблеми, които са напълно легитимни, но са въпрос на бизнес практики, социални проблеми и много други неща.
Всички си даваме сметка, че в България нямаме развита стратегия за устойчив туризъм -
едната възможност е да седнем и да напишем такава, смята министърът.
Проблемът е не толкова липсата на написана такава в някое чекмедже, а споделен възглед какво означава устойчив туризъм, заяви Попов по време на обсъждането на разработката на Харта за развитие на устойчив туризъм в България в Обществения съвет към МИЕТ.
Понятието туризъм не е в смисъла на големи групи туристи, които отиват на Слънчев бряг, а организирането на работата на населени места около целогодишен туризъм, обясни министърът.
За мен НАТУРА 2000 е един огромен икономически ресурс, една от идеите за тази Харта е да стимулираме хората за това как да гледат на природата, на регионите, как те могат да се развиват икономически, заяви Попов.
"34% от територията на България е в НАТУРА 2000, и се смята много неуместно от много хора, за неуместна икономическа дейност. Това, което ние искаме да направим, инициирайки го, е да отворим вратата по отношение на този икономически ресурс, който принадлежи на всички нас", обясни тезата си той.
Документът на мен ми прилича на платформа на зелена партия, коментира Ана Гишева от сдружение Природа за хората и регионите.
"Такава Харта не може да се направи без да се вземе предвид световната дефиниция за устойчив туризъм и без в принципите, които са залегнали, да се вземат предвид принципите за устойчиво развитие на обществото".
Тази Харта е много неуспешно мероприятие, което се предлага на обществения съвет, може би трябваше първо с обществения съвет да се направи консултация дали е необходимо такова нещо, а чак след това да се предлага, добави Гишева.
Мария Иванова, директор дирекцията по туризъм към МИЕТ, отбеляза, че подписването на подобен документ ще бъде от полза, но ако всяко едно министерство припознае политиката в този документ. Тя обясни, че голяма част от решенията, свързани с туризма, реално са извън правомощията на МИЕТ.
Според Иванова при широко съгласие Хартата може да се превърне в основа за разработването на следващата стратегия за развитие на туризма, която трябва да заработи след 2013 г.
Пред членовете на Обществения съвет Попов заяви, че МОСВ продължава да работи активно с Програма Достъп до информация за разясняването къде министерството може да развие своя достъп до информация.
По думите на министъра е било направено много Годишният доклад за състоянието на околната среда да се направи по-достъпен.
Като един от изводите от тазгодишния доклад министърът посочи високите нива на прахово замърсяване, също така и твърде високите нива на шума, като по негова информация около 70% от гражданите са изложени на наднормени шумови нива.
"Ние живеем в една прекалено шумна, прекалено прашна среда, това се отразява на здравето на българските граждани. Над 50% от населението е системно подложено на замърсяване с прахови частици над нормите", заяви Попов.
