Владимир Чуков, 51-годишен, е професор, доктор на икономическите науки,
изследовател и университетски преподавател. Автор е на книги и изследвания в
областта на арабистиката. Дипломира се във факултета по обществени науки на
Дамаския университет, Сирия. През 1995-1998 г. е главен редактор на
списание "Международни отношения". През 1999 г. създава
неправителствената организация "Български център за близкоизточни
изследвания", а през 2002 г. - "Център за регионални и конфесионални
изследвания".
В „По света и у нас" по БНТ снощи проф. Чуков отговори на въпроси на водещия Георги
Любенов по темата за християнския фундаментализъм.
Владимир Чуков: Самият термин фундаментализъм е роден от християните, от
американската евангелистка църква в края на 19-и век. Протестантите евангелисти
създават подобна радикална тенденция в небесните религии. Явява се както опит за реформа на протестантската християнска църква.
Едва по-късно тази тенденция е възприета от ислямистите и е разпространена
от медиите в тази версия - ислямски фундаментализъм.
Вижте, убиецът от Осло критикува собствената си църква, той казва, че тя не
може да извърши онези функции и задачи, за които тя е избрана, на които се е
посветила. Тази тенденция е специфична и много характерна за протестантите.
Реално ние изследователите много трудно можем да доловим подобна тенденция
сред католиците, още по-трудно - сред нас, източното православие.
Това което се появява като портрет на Андерш Беринг Брайвик, напълно съответства на белезите на християнския
радикален фундаментализъм - той е бял, мъж, на средна възраст, от средната класа,
изключително образован.
Върху тази социална и психологическа характеристика наслагва различни елементи
на фобиите - той е антиуниверсалист, той е антиевропеист, той е против НАТО. Той
мрази абсолютно всичко.
И той, като ислямските радикали, смята ,че мултикултурализмът е рожба на
марксизма. Защото марксизмът е част от идеологиите, които атакуват небесните
религии, той е създал болшевишката революция, която атакува източното православие.
Напълно нормално и логично е, след като има омраза на исляма към западните
християнски цивилизация, да го има и обратното.
Прословутият мултикултурализъм,
прословутата толерантност в норвежкото общество няма как да не породи и
съответните обратни реакции. Част от скандинавските общества не са съгласни с
подобен род политика.
В случая много е важен статутът на националната църква - в Норвегия, Дания,
Исландия -- тя е протестантска, лютерианска. Този тип християнска
деноминация на практика много трудно създава държавна религия. Тя не е нито като католицизма, нито като източното православие. Тя
равнопоставя, всички религии.
Естествено
има радикално, крайно настроени слоеве от населението, които не могат да
приемат подобен подход.
Християнските фундаменталисти са по-слабо организирани от ислямските.
Християнският фундаментализъм е кризисно явление. Избухва в края на 19-и век, почти през целия
двадесети век не съществува, едва някъде през 70-те - 80-те години отново избухва.
Зависи много от присъствието на модернизма, на еволюционизма, т.е. на идеите,
които ясно се противопоставят на радикалните ислямисти.
Скандинавските общества са изключително толерантни, отворени, това са хора,
които приемат всякакви идеи, проблемът е че някъде се пресича допустимата
граница.
През 2002 г. лидерът на една от най-радикалните ислямски
фундаменталистки организации си представи книгата в Осло. И едва през 2003 г. след началото на
войната в Ирак, норвежките служби го арестуваха и го обявиха за заплаха за
националната сигурност.
Източник:
Антон Станков / БГНЕС
