В. "Сега" за охранителната фирма МВР

"МВР не е само министерство, а е и най-голямата охранителна фирма", пише в. "Сега". Според вестника при очевиден конфликт на интереси МВР върти охранителен бизнес и прибира пари от хора и фирми, макар че по закон има ангажимент да осъществява "противодействие на престъпността и опазване на обществения ред".

Точно затова министерството получава една тлъста част от данъците на българите. Не по-малко скандално е обстоятелството, че пак по закон МВР осъществява лицензирането на частните охранителни фирми и осъществява на практика тотален контрол върху тях. И паралелно с това участва в същия този охранителен бизнес.

На обикновен език това означава едно - дава се възможност за нелоялна конкуренция. Лицензиращият орган има и пълен достъп до информацията за дейността на негови конкуренти, въпреки че част от тези данни трябва да са търговска тайна. И всичко това въпреки европейското законодателство, което категорично забранява контролиращ и лицензиращ орган да е и участник на съответния пазар, се казва в публикацията на в. "Сега", подписана от Петър Петров.

Увереност, че няма да се наложи България да плаща 1 млрд. евро неустойка за спирането на проекта АЕЦ "Белене", демонстрира правителството вчера, пише "Труд". Министрите на икономиката Делян Добрев и на финансите Симеон Дянков коментираха, че руската компания "Атомстройекспорт", която предяви претенцията във вторник, няма да спечели делото в Арбитражния съд в Париж.

Надявам се Русия да не ни притиска за газа с "Белене", казва в интервю за "24 часа" Делян Добрев, министър на икономиката, енергетиката и туризма. Той уверява, че сегашното правителство не е поръчвало оборудване за АЕЦ "Белене", само е удължило срока на предишно споразумение.

"Договор няма. Но поръчваното оборудване по всички допълнителни анекси е далеч под стойност от 1,5 млрд. лв. Цялото не е произведено, а ние сме платили определена част от него", допълва Добрев. Той се надява създаденото напрежение да няма отражение върху преговорите с "Газпром" за "Южен поток" и за новия договор за доставка на газ.

Срокът за този договор е 15 ноември. Най-важното в него е да ни позволи да сме достатъчно гъвкави, за да можем да вкараме количества от другаде в първия момент, в който това ни се отдаде.

Депутатът от БСП Румен Овчаров обаче твърди, че "никога в енергетиката ни не е имало такова ниво на непрофесионализъм и некомпетентност". В интервю за "Преса" той заявява, че скандалите в енергетиката правят крайно наложителен референдума за строежа на АЕЦ "Белене".

По думите на Овчаров решението за спиране на АЕЦ "Белене" е изцяло под американско влияние. На мястото на евтините руски реактори да построим скъпите американски.

"Ще се разберем с Москва извън съда", прогнозира в интервю за "Стандарт" проф. Атанас Тасев, енергиен експерт. Той отбелязва, че искът не е бил неочакван и се надява, че правителството има "План Б". Защото "План А" е свързан с директното плащане на поръчано и произведено от руснаците, но неплатено от нас оборудване. За нас това е катастрофа, защото е ясно, че ние 100% ще бъдем осъдени да го платим. Това не е необоснована, а реална руска претенция.

"План Б" означава реализация на частния проект АЕЦ "Белене". Иначе задачата няма решение, тъй като НЕК не може да извади 1 млрд. евро. А това е само началото на исковете, тъй като руснаците не са предявили още никакви претенции за неустойки, пропуснати ползи и др. "Според мен очевидно "План Б" вече е в ход, за което говори фактът, че е наета авторитетна адвокатска кантора. Това означава, че НЕК ще върви към извънсъдебно споразумение, резултатът от което ще е обявяване на "План Б". Той ще включва закупуването на ядрения остров от частния проект АЕЦ "Белене". Така че целта на претенцията вероятно е да изиграе ролята на катализатор за частния проект "Белене", смята Тасев.

Рекордни загуби заради просрочени вземания отчита българският бизнес през тази година, пише "Сега". Фирмите у нас са отписали средно около 8,3% от сумите, които не могат да съберат. Това е драматично влошаване спрямо миналата година, когато този показател е бил малко под 2%. За Европа средният процент на безнадеждните и отписаните вземания е 5%. Тревога буди и фактът, че докато миналата година просрочените суми към фирми у нас са били 25% от целия обем на задълженията, сега те са 34%.

Като основни причини за просрочване на плащанията фирмите посочват влошената икономическа обстановка като цяло, размера на задълженията си и високите лихви по кредити. По данни на Българската стопанска камара само за миналата година междуфирмената задлъжнялост у нас е била в размер на 160 млрд. лв. По данни на финансовото министерство към края на полугодието държавата е задлъжняла към различни фирми с повече от 326 млн. лева.

"Ще покриваме част от евросанкциите на общините", казва в интервю за "Труд" Томислав Дончев, министър по управление на средствата от ЕС. Той посочва, че оперативна програма "Околна среда" практически е договорила целия си ресурс, дори има наддоговаряне.

Плащанията обаче вървят по-бавно. Причината е тежки и трудни инвестиционни проекти, които българските общини не са имали възможност да правят от 25 и повече години. Общините имат и страх от реализацията им, тъй като те са 2-3 пъти по-скъпи от бюджетите им.

След дълги разговори с Министерството на финансите се реши да се подпомагат общини, които нямат вина за корекцията на бюджета или са заплашени от тежки финансови последици. Целта е да комбинираме помощ до 50% с възможността да се ползва кредит по ФЛАГ, пояснява Дончев

Вестниците коментират 12-часовото заседанието на парламентарната правна комисия в сряда, на което 17-те кандидати, издигнати от депутати, за новия Висш съдебен съвет обясниха кои според тях са основните проблеми на Темида и как могат да бъдат решени. Подчертава се, че изслушването е било безпрецедентно - за първи път номинираните юристи изложиха концепциите си, отговаряха на въпроси на депутати и на неправителствени организации.

Прогнозата е, че ГЕРБ има 6 предложения и вероятно ще вкара и шестимата номинирани. БСП има 4 предложения, но ще вкара само двама. ДПС и "Атака" са с по двама кандидати, а РЗС, "Синята коалиция" и независимите депутати - с по един.

В "Труд" Иванка Иванова, ръководител на правната програма на институт "Отворено общество", смята, че новата процедура, по която става изборът на ВСС, макар и по-добра от старата, все още не гарантира избирането на членове с най-високи професионални и нравствени качества.

Изслушването на кандидатите за ВСС показа висока степен на прозрачност, е оценката на Борислав Цеков, основател и председател на Управителния съвет на Института за модерна политика. В интервю за "Новинар" той посочва, че кандидатите са имали условия да разгърнат своите виждания.