"Труд": Жълтите павета стават културно наследство

Е дин от емблематичните символи на София - жълтите павета в центъра на града, да бъдат обявени за културно наследство и така да бъдат защитени от премахване и увреждане. Такова предложение ще внесе за обсъждане в градския парламент съветникът Вили Лилков (ДСБ), пише "Труд".

Според закона настилката може да бъде класифицирана като културен ландшафт. 

Така сегашните управници и следващите поколения ще са длъжни да се грижат за тяхното съхраняване, смята Лилков. Ако бъдат обявени за културно наследство, паветата ще бъдат заснети, описани и при ремонт ще се изисква да бъдат възстановени в същия вид. 

МВР започна проверка за фиктивни адреси на бежанци, пише "Сега".

МВР най-накрая се зае да провери адресите, на които се настаняват нелегални имигранти, както и наемодателите им, съобщи вчера пресцентърът му. 

Доскоро в Харманли и с. Пъстрогор действаше стройно изградена схема за извеждане на бежанци на фиктивни адреси. Това ставаше със знанието на Агенцията за бежанците и полицията, а основните действащи лица бяха хора, които се представяха за адвокати, припомня изданието. 

Често обаче се оказваше, че обещаният адрес е фиктивен, а търсещите убежище остават без пари на улицата.

Брюксел: Поне 400 евро заплата, извежда в заглавие "Стандарт".

Всеки гражданин на Евросъюза да взима поне 400 евро на месец. Това предложение ще бъде обсъдено от новия Европарламент, който ще избираме през май догодина. 

Идеята да се въведе социален минимум е на Европейския икономически и социален съвет, съобщи в София неговият шеф Анри Малос. 

Печатна грешка затвори за българи пазара на труда в Германия, пише "Труд".

Печатна грешка на сайта на Националната служба по заетостта в Германия "отложи" с 6 месеца отварянето на трудовия пазар на федералната република за българи и румънци.

В брошура за наемането на чужденци в Германия, публикувана в интернет страницата на ведомството, е записано, че ограниченията падат от 1 юни 2014 г., а не от 1 януари 2014 г., както е записано в Договора за присъединяване на България към ЕС.

Властта отказва информация с все по-безумни мотиви, алармира "Сега".

За 10 години, откакто действа Законът за достъп до обществена информация (ЗДОИ), някои от институциите, длъжни да се съобразяват с него, стават все по-изобретателни в опитите си да го заобиколят. Много ведомства изобщо не споделят максимата, че публичността е най-добрата им защита. 

Нито законовия принцип, че са длъжни да предоставят информация, свързана с обществения живот в страната, която дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение за дейността на институциите.

Отказите да предоставят информация често разкриват некомпетентност и се движат по границата на абсурда. Някои са смешни, други тъжни. А трети сочат опасни практики.

Румъния слага ръка върху българска светиня, пише "Монитор".

Община Букурещ иска да закупи Солаковия хан, където са живели и работили Любен Каравелов, Васил Левски и Христо Ботев, след като България през 2012 г. изпусна златния шанс да притежава историческото място в румънската столица.

"Трябва да направим тази разлика - между ксенофобия и ксенофобски настроения. Ксенофобията като постоянна нагласа предполага добре осъзната, продължително отстоявана и изповядвана позиция, това е вид идеология. В нашето общество има и ксенофоби, отделни открояващи се индивиди, малки шумни групи, някои от които силно сугестивни и в състояние да влияят на нормалните обикновени хора. Мнозина се поддават. Ксенофобските емоции са вид разтоварване от социалното напрежение. Но след това махмурлукът обещава да бъде по-тежък от обичайния. За тези индивиди и групи ксенофобията е професия, стъпало към политическия бизнес.

Те експлоатират притесненията и страховете на хората, както и реалните затруднения на институциите в справянето със ситуацията. Липсват не просто успокояващи или заклеймяващи, а рационализиращи ситуацията дискурси", казва в интервю за "24 часа" проф. Ивайло Знеполски. 

Корените и на ксенофобите, и на ксенофобските настроения трябва да търсим много по-дълбоко в историята, но особено голям принос за тях има периодът на комунистическия режим, казва още той.