"Труд": Задава се люта зима

Задава се люта зима, алармира на първа страница "Труд". Възможни са екстремни ситуации с валежите - или съвсем ще липсват, или ще са много обилни.

За тези аномалии ще е виновно тихоокеанското течение край Перу - Ла Ниня (момиченце - от испански ез.), за разлика от своята противоположна "половинка" Ел Ниньо (момченце - б.р.), което носи мека зима. Това е съобщил за "Труд" ст.н.с. Валери Спиридонов, зам. генерален директор на Националния институт по метеорология и хидрология към БАН.

Топлофикациите са длъжни да пуснат парното на абонатите си след три последователни дни със средни денонощни температури под 12 градуса и при прогноза за трайно застудяване, допълва по темата "Труд".

Столичани обаче остават без парно. "Топлофикация София" обяви, че има готовност да пусне топлото, но в интерес на потребителите ще изчака затоплянето, което по прогноза щяло да настъпи в края на октомври, уточнява изданието.

Поради липсата на финансов ресурс за снегопочистване съществува реален риск стотици малки общини в България да останат изолирани още през ноември-декември т.г., допълва по темата "Труд".

"Сега" констатира на първа страница, че правителството посегна и към резерва на здравната каса, трупани 10 години. Очаква се до края на годината резервът на НЗОК да доближи 1,4 млрд. лв.

Финансовият министър Симеон Дянков пък поиска и парите от Сребърния фонд, създаден в подкрепа на пенсионната система, да се влеят в икономиката.

Според подписаното споразумение между Българския лекарски съюз и кабинета парите по сметките на здравната каса ще бъдат прехвърлени в републиканския бюджет заради очакваните по-високи разходи за здравеопазване догодина.

Идеята бе да се гарантира, че догодина 544 млн. лв. от здравни вноски ще отидат за лечение, а няма да стоят като излишък. Това беше цената, която премиерът Бойко Борисов се съгласи да плати, за да няма лекарски протести.

На практика обаче резервът на касата в БНБ, събиран от целеви средства за здравни вноски, ще се влее в държавния бюджет и парите ще могат да се изразходват за най-различни неща.

Много бързо може да се излезе от кризата само на базата на иновации, твърди в интервю за "Монитор" акад. Никола Съботинов, председател на БАН.

Съботинов подчертава, че не бива да се реже бюджета на науката. Очаква се американската компания "Тексас инструментс" да посети ръководството на Академията и да обсъжда възможности за използване на български научен продукт за внедряване и производство в тази компания.

Редица разработки, особено в сензорите, които са уникални в световен аспект, могат да бъдат обект на производство, посоча той.

В отговор на въпрос Съботинов отбелязва, че бюджетът, който се предвижда, е почти 50% от необходимия на БАН бюджет. "До края на тази година са ни нужни 11 млн. лв. само за заплати, за да вържем двата края и институтите да могат да функционират. За догодина са ни необходими 111 млн. лв. бюджет, за да можем да проведем реформите".

Повече от 24 000 наши студенти следват висшето си в различни европейски университети, показва проверка на "Монитор".

В момента във Великобритания учат 8000 души. Почти 3300 българи следват за бакалавърска степен в холандски университети.

Студентите ни в Германия са 8000, а във Франция - 4000. Почти 1000 нашенци има и в датските висши училища.

България е сред първите страни в Европа по отношение на студентската мобилност. 25 на сто от нашите студенти искат да продължат обучението си в чужбина, като по този показател се нареждаме непосредствено до австрийците, обяснява Ирина Христова, управител на консултантска фирма за образование в чужбина.

В интервю за "Стандарт" Виолета Симеонова, зам.-министър на труда и социалната политика, констатира: "Изключително важен инструмент в борбата с бедността е  образованието. Затова разчитаме на средствата по ОП "Развитие на човешките ресурси за квалификация на хората".

Всеки, който е регистриран в бюрото по труда, има възможност да получи ваучер за квалификация и  да се ограмотява, така че да се увеличават шансовете му за пазара на труда.

С паричното подпомагане и месечните социални помощи ние оказваме кризисно помощ на хората, но това не е дългосрочна инвестиция и възможност за хората да излязат от капана на бедността".

"24 часа" отразява на икономическата си страница всички гледни точки за вдигането на осигурителната вноска с 3 процентни пункта.

Георги Ангелов, икономист, твърди, че ако се вдигнат данъците работодателите и бизнесът ще станат по-бедни. "Вдигането на осигуровките означава висока безработица още дълго време и спад на реалните доходи".

Васил Василев, основател на Съюза на работодателите в България, твърди, че повишението няма да повлияе зле на българската икономика. "Мисля, че тези 3% повишение поправят грешката с намаляването с два процента".

Божидар Данев, председател на Българската стопанска камара, твърди обратното - повишаването на осигурителната вноска ще има отрицателен ефект върху бизнеса. "Ще се почувства ефектът на доминото - фалитът на една голяма фирма ще повлече и други, по-малки - заради големи фирмени и междуфирмени задължения".

Вдигането на осигурителната тежест с 3 процентни пункта ще навлече проблеми и на бизнеса, и на наемния труд, разкрива експресно проучване на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, цитирано от "Сега".

71 на сто от шефовете на фирми, участвали в проучването, твърдят, че ако лансираната от профсъюзите идея си пробие път, ще бъдат принудени да намаляват заплати.

Делът на бизнесмените, които ще отвърнат на удара с освобождаване на хора, е още по-висок - 72 на сто.  Според изследването няма нито един директор, който да не се притеснява от възможното повишение на "данък пенсии".

54% от работодателите се тревожат, че тази неочаквана промяна на правилата сериозно ще навреди на бизнеса им, а 46 на сто смятат, че "ще е трудно, но ще се справят" - вкл. чрез "оптимизация" на възнагражденията и на персонала, пише изданието.

"24 часа" съобщава на първа страница, че 16 млн. лв. отне само за ден борсата от бизнесмена Васил Божков, смятан за най-богатия българин. С толкова се срина за часове пазарната стойност на контролираните от него компании "Мостстрой" и "Холдинг пътища".

Цените на акциите им рухнаха след новината, че "Мостстрой" е внесла в съда искане за обявяване в несъстоятелност. След паническите разпродажби дружеството изгуби 7,35 млн. от стойността си, пише вестникът.

"Мостстрой" е в консорциума, който строи участъка от Ямбол до Карнобат от магистрала "Тракия".

Темата на "24 часа" информира, че отровният червен шлам, който се изля от хвостохранилището в Унгария, започна да се влива в Дунав. Оттам до началото на българския участък от реката е 777 км.

Експерти на българското екоминистерство са започнали да вземат проби от Дунав веднага след вливането на р. Тимок, откъдето започва българският участък на реката, уточнява изданието.