"Труд": Семейство осъди пътната агенция заради катастрофа

Семейство осъди пътната агенция заради смърт в дупка, съобщава в. "Труд" във водещата си статия.

Апелативният съд в Пловдив е постановил Националната агенция "Пътна инфраструктура" да плати 160 хил. лв. обезщетение на семейство, чието дете загина при катастрофа заради огромна дупка на платното.

Делото е заведено от родителите на 6-годишния Георги Костов, който почина при катастрофа през септември 2007 г. между пловдивските села Сухозем и Стрелци.

"Парите няма да върнат детето, но нека се стреснат и не допускат подобни грешки", казва бащата Иван Костов.

Решението на магистратите е на втора инстанция и може да се обжалва пред ВКС. С присъдените пари бащата Иван и съпругата му Анна основават Фондация за подпомагане на близките на жертви и пострадали при катастрофи заради дупките по пътищата на България.

Поне три варианта за скок на пенсиите, коментира "24 часа". Експерти търсят най-евтиния за бюджета. До 10 дни ще има заседание на Тристранния съвет и ще стане ясно каква ще е компенсацията.

"Дневник" анонсира: "Обещаното от премиера увеличение на пенсиите вероятно ще е с 10 лв. Останалите варианти са непосилни за бюджета".

"Вече никой не знае кой и как ще плаща за ранното пенсиониране", коментира "Сега".

Конституционният съд обяви национализацията на парите от частните професионални фондове за противоречаща на основния закон в България. Никой от управляващите вчера не можа да даде ясно обяснение какво ще последва от решението на най-висшите съдии.

Въпреки предупрежденията на експерти, че ще се стигне до отмяна от КС, парламентът прехвърли част от партидите на хората от тежка категория труд от частните фондове в НОИ.

Така в края на март осигурителният институт получи около 109 млн. лв. за над 45 хил. души чрез промяна в Кодекса за социално осигуряване.

Срещу това той обеща тези работници да получават средно по 400 лв. Конституционните съдии, сезирани от 52-ма депутати от опозицията, обаче приеха, че промяната противоречи на няколко конституционни разпоредби.

"Сега" информира: "Борисов вдига пенсии и заплати въпреки позицията на бизнеса и здравия разум?!"

Обещанието на премиера Бойко Борисов да увеличи от 1 юли минималната работна заплата от 240 на 270 лв. възпламени познатите спорове между социалните партньори.

Синдикатите приветстваха, а работодателите посочиха, че не е работа на държавата "да спуска" заплати и не е редно да се прекроява бюджетът по средата на годината. Премиерът обеща и вдигане на пенсиите, но не даде никакви подробности.

В парламента са скептични, че хазната ще издържи, защото разходите ще нараснат със стотици милиони, а и в момента има над 0,5 млрд. лева бюджетен дефицит.

От финансовото министерство категорично отказаха да коментират каквито и да е разчети, суми и схеми. Вчера БСК припомни, че всъщност минималната заплата е база за смятане на много други разходи - таксата за посещение при лекар, леглоден в болницата, различни помощи и дори субсидиите за партиите.

В 19 закона и 13 наредби има текстове, свързани с МРЗ. По последни данни наетите на минимална заплата са близо 112 000, като над 92 300 от тях са в частния сектор.

В тази бройка обаче не влизат работещите на по-малко от 270 лв., чиито заплати също ще трябват да се вдигнат.

"Дума" твърди: "Вдигането на заплатите е заради внесения вот. Ще бием правителството по шапката, докато падне", е позицията на лидера на БСП.

Той е сигурен, че действията на премиера са провокирани от внесеното искане на опозицията за вот на недоверие към кабинета. Станишев не е оптимист, че пенсиите и заплатите ще бъдат вдигнати достатъчно.

Станишев припомни твърдата позиция на левицата, че минималната заплата трябва да е поне 300 лева, а пенсиите да бъдат компенсирани според инфлацията. Той попита риторично какво ще помогне покачване от 4-5 лева на фона на сегашната инфлация.

"Класа" цитира Иван Искров, гуверньор на БНБ: "Гръцките банки са пилон на стабилността на банковия сектор у нас."

Искров е категоричен, че Гърция няма да излезе от еврозоната и да се откаже от еврото и няма опасност от дестабилизация на българската банкова система. Присъствието на гръцките банки в България и функционирането им на българския пазар няма никаква връзка с икономическата криза отпреди 14 години, заяви шефът на БНБ.

По думите му не трябва да се правят аналогии между сегашната ситуация и кризата, обхванала България през 1996-1997 г.

Свидетели сме на засилен гръцки интерес към страната, заяви изпълнителният директор на Юробанк И Еф Джи България, като все повече компании оглеждат условията у нас не само за покупка на недвижими имоти, но и за покупка на бизнеси, за прехвърляне на активи.

За "Дневник" Бертран Козароло, зам.-председател на УС на Сосиете женерал Експресбанк твърди: "По-високият публичен дълг в еврозоната може да повлияе негативно върху България".

В анализ "Сега" резюмира: "Отличничката срещу Генерала." Ако Кунева се окаже истински кандидат на гражданското общество, може отсега да аплодираме нейния симпатичен провал.

Остава да се разбере дали Борисов ще застане срещу Кунева, или ГЕРБ ще номинира друг кандидат, дали Алексей Петров ще внесе допълнителен колорит в спектакъла и кой ще е официалният кандидат на левицата.

Но и без тези параметри на политическото уравнение вече е ясно, че Кунева ще бъде важен играч. Интересното при нея е, че точно качества й може да се окажат и недостатъци.

Тя е абсолютният антипод на Борисов, което донякъде подсказва и от какви среди ще дойде вятърът в нейните платна.

"Новинар" допълва: "Кунева отказва партийна подкрепа в битката за "Дондуков" 2."

"Не търся партийна подкрепа, не поемам партийни ангажименти. Силата ми е в моята независимост", заяви Меглена Кунева при официалното представяне на кандидатурата си за президент.

Според нея у нас има дефицит на смелост, реформи,  свобода и справедливост. Страната ни се намирала на грешен път и затова курсът трябвало да бъде сменен.

"България е само тялом в ЕС", аргументира се Кунева и обясни, че предстоящите президентски избори ще са своеобразен референдум за бъдещето на България.

Пред "Труд" Меглена Кунева заявява: "Ще вдигна завесата, да видим лицето на властта. В момента в България има два типа хора - реформатори и декоратори.

Аз винаги съм била на страната на първите. Защо не живеем по-добре, след като страната ни е в ЕС?! Това, за което най-много ме боли, е, че хората не виждат разлика от България преди да влезе в ЕС, и България сега", са част от тезите на г-жа Кунева.

"Стандарт" смята, че номинацията на бившия еврокомисар е повод за скарване между Станишев и Първанов.

На първа страница "Класа" известява: "Психозата в Европа блокира напълно износа на български зеленчуци."

Цените падат, производителите губят. Отиваме на срещата на земеделските министри в Люксембург без точни разчети за щетите в сектора.

Александър Йоцев, изпълнителен директор на Съюза на търговците на храни в България и председател на Комитета за търговия на БСК, съобщи, че дори малките количества краставици, които изнасяме - около 5000-6000 тона годишно, са блокирани.

Производителите допълнително са затруднени от забраната на Русия и други страни за вносни зеленчуци от ЕС.

Проблем е също засиленият контрабанден внос, коментира Йоцев. В страната влизат по един-два пъти дневно микробуси с 3 до 5 т.

Лечението при отхвърляне на орган ще се плаша за първи път от 2012 г., съобщиха от здравното министерство по повод Седмицата на донорството у нас. Ако се стигне до отхвърляне, за бъбрек се дават 10 хил. лв., за черен дроб - до 20 хил. лв., а за сърце - до 25 хил. лв., пише "24 часа".

Предвижда се увеличение и на парите за самите трансплантации - от 15 000 на 20 000 лв. за присаждане на бъбрек, от 50 000 на 75 000 лв. за сърце. От министерството се надяват така да насърчат ръста на тези операции. Само двама са донорите у нас за 2011 г. Присажданията са 8, а за 2010 г. са били 68.

Липсата на трупни донори е основната спънка. Хората масово отказвали да дарят органите на починали близки, въпреки че мозъчната смърт се доказва по безспорен начин с апаратура.

Най-много - 807 души, чакат за бъбрек, а 25-има - за сърце. 26-има се надяват на втори шанс с нов черен дроб. У нас няма точна статистика, но в ЕС 12 души умират всеки ден поради липса на донори.

"Новинар" цитира "Ал Джазира": " Бежанците в България мизерстват."

Група афганистанки и децата им са обявили гладна стачка в знак на протест срещу нехуманните условия в Центъра за временно настаняване в Бусманци.

Медията е направила репортаж, посветен на условията, при които пребивават бежанците в страната ни, и реалността у нас, с оглед на аспирациите ни да се присъединим към шенгенското пространство.

"Искаме свобода. Нашите деца не са яли от три дни. Искаме да знаем каква ще е съдбата ни. Не разбираме какво се случва с нас. Това е мъчение. С какво го заслужихме?", казва през сълзи едната афганистанка на репортера от катарската телевизия.