НОИ пести от пенсии и майчинство, пише "Труд".
От януари до септември на възрастните хора са платени 50 млн. лв. по-малко от планираните заради увеличението на възрастта и стажа за пенсиониране с по 4 месеца от началото на годината.
Заради новите критерии през деветмесечието са се пенсионирали 68 697 души, или 17,6% по-малко спрямо същия период на м.г.
Данните на института показват още, че обезщетението за майчинство е намаляло. За деветмесечието жените са получавали средно по 355 лв., или почти 8 лв. по-малко спрямо същия период на м.г.
Спадът е заради това, че от началото на 2012 г. майчинството се изчислява като 90% от дохода на жената за последните 24 месеца, вместо за 18 месеца, както беше преди.
От 2014 г. поддържането на пътната мрежа в София ще става с годишен абонамент, пише "24 часа".
Столичната община обмисля да въведе пилотно няколко зони с големи булеварди и жилищни райони, в които срещу определена сума фирмите не просто да пълнят дупките, а да отговарят за пълната поддръжка на асфалта, тротоарите, мантинелите, шахтите и оттоците в съответния участък.
Сега уличните ремонти се правят след възлагане от кметството. Изискването ще бъде заложено в новия конкурс за фирми, които ще поддържат пътната мрежа в столицата. Той ще бъде обявен в средата на 2013 г.
Полицейското ровене в интернет се превърна в епидемия, коментира "Сега".
Властта, МВР и службите се оляха да ровят в личния живот на хората. Под гръмките лозунги за борба с "тежката организирана" и "леката неорганизирана" престъпност всекидневно се подслушват контактите на хиляди хора с други хиляди хора.
Годишно се контролират милиони телефонни разговори, и то напълно законно. Тук думата обаче изобщо не е само до специалните разузнавателни средства.
Много пъти сме предупреждавали, че още по-големи са възможностите за злоупотреби при достъпа до т.нар. "трафични данни", показващи кой с кого, кога, колко е контактувал в интернет и по мобилен телефон.
Този достъп се осигурява както по Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), така и по Закона за електронните съобщения (ЗЕС). И изведнъж сега се оказва, че службите и особено МВР ровят неограничено в трафичните данни.
Държавата губи 300 млн. годишно от данъчни преференции, пише "Капитал Daily", цитирайки проучаване на Института за пазарна иконмика (ИПИ).
Неправителствената институция твърди, че държавата е ощетявана от множество пробойни на бюджета, които не могат да бъдат оправдани като икономически стимули, защото ефектът от тях е по-малък от пропуснатите ползи.
Крайният резултат пък е само загуба на бюджетни приходи, които може да облекчат натиска върху държавата във време на криза, с оправданието че провежда мерки за закрила на социално уязвими групи от населението, но смисълът от това остава спорен.
От ИПИ коментират също, чe премахването на тези облекчения ще позволи намаление на осигурителната тежест за всички граждани и ще даде възможност за извършване на реални реформи.
"Преса" пише за нов акциз, който ще вдигне сметките за парното през предстоящия отоплителен сезон.
Той действа от 1 юни и вече е оскъпил дълговете на потребителите с около 2% и е калкулиран в цената на топлото.
Защо средната класа е несигурна и оцеляваща, коментира Марчела Абрашева в "24 часа".
Според международно проучване на "Галъп" само 10% от българите се самоопределят като успешни. По този показател сме последни в ЕС с резултат двойно по-нисък от този в централноевропейските страни и 5-7 пъти по-нисък от този в по-старите и най-развити европейски държави.
Мнозинството от българите - 51% общо взето, се определят по средата - "свързващи двата края", ако използваме термините на самото изследване, и 39 на сто - като бедни или "страдащи".
На пръв поглед нищо, което вече да не сме виждали и в други международни изследвания. Вглеждането в класацията обаче разкрива няколко показателни факта.
На първо място, очевидно е, че поне в европейски мащаб хората нямат склонността автоматично да приравняват "успешен" с "богат".
ГЕРБ ще прави нов, "правилен" референдум за втора АЕЦ, пише "Сега".
ГЕРБ доведоха темата за референдума до абсурда ситуация, след като вчера предложиха ново допитване по темата за ядрената енергетика, но с "правилно" зададен въпрос.
Над сто депутати от управляващата партия са се подписали под новото предложение, което бе внесено в Народното събрание. По закона за референдумите допитване до народа могат да поискат над 1/5 от народните представители.
Тогава обаче пленарната зала гласува дали то да се проведе или не. При варианта на левицата, когато под искането са се подписали над 500 000 граждани, провеждането е задължително и парламентът няма власт да го отмени.
