"Труд": Лошите кредити с нов рекорд

Лошите кредити с нов рекорд, гонят 16%, пише под глава "Труд". Лошите банкови кредити - просрочени, на загуба, или преструктурирани, вече гонят 16%.

В края на юли проблемни се водят 15,94% от банковите заеми. Това стана ясно от данните на централната банка, оповестени вчера. Общата стойност на лошите заеми вече е 6,2 млрд. лева.

За месец те са се увеличили с повече от 334 млн. лева, докато през юни нарастваха с много по-скромни темпове. Най-голям е процентът на лошите фирмени заеми (16,54%). Следват потребителските кредити (16,06%) а най-малко са проблемните ипотеки (13,92%), става ясно от статистиката.

Общо отпуснатите кредити в страната са за 50,84 млрд. лева.

Пред "Труд" главният изпълнителен директор на Уникредит Булбанк Левон Хампарцумян коментира данните на БНБ за кредитите и депозитите към края на юли тази година.

"Стойността на лошите кредити наистина е голяма. Това обаче е нормална последица от доста продължителната криза, в която се намираме", посочи той.

Според Хампарцумян 16% просрочени и предоговорени кредити не означават автоматично същия процент загуба за търговските банки, които са ги отпуснали.

Над 20 млн. лева от алкохолен акциз са влезли в хазната през юли, съобщава "Пари". Това обяви министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов след среща с представители на алкохолния бизнес.

За сравнение за същия период на миналата година постъпленията в хазната от акциза са едва 7,5 млн. лева.

Според вицепремиера причина за увеличената събираемост са спецакциите, които МВР извърши в бранша. Цветанов твърди, че засиленото внасяне на акцизи от алкохол в хазната е започнало веднага след акциите.

Не ставам за президент, защото нося минало, смята проф. Михаил Константинов, член на ЦИК. В интервю за "Труд" той казва, че кандидатът на десницата за президент трябва да е човек, който не е от прехода.

Той трябва да е на 45-50 г., да е бил млад, когато стана последната смяна на строевете, и да не е обвързан нито със старата десница, нито със старата левица.

За изборите догодина той посочва, че традиционната опасност за младите демокрации е ниското участие в изборите. Т.е. политическата апатия, която може да изведе на гребена на вълната маргинални партии и маргинални политици, които могат да застрашат устоите на държавата. В момента всички български парламентарно представени партии се държат демократично, е оценката на Константинов.

Писмо до администрацията е като бутилка с послание в океана, е коментарът в "Труд". Поводът е, че милиони българи прекарват милиони работни дни по опашки.

Този път за паспорти, лични карти и шофьорски книжки. Според политолога проф. Евгений Дайнов има само една причина, поради която в България се прави така, че тълпи граждани да висят пред чиновническите гишета.

Тази причина не е обективна, т.е. няма нищо общо с някакви непреодолими от човека проблеми или обстоятелства. Причината е субективна, т.е. резултат от желанието на група хора.

Причината милиони български граждани да се тълпят пред чиновнически гишета е следната: неистовото, истински болезнено и истерично желание на всеки чиновник (особено на този в униформа) да се почувства началник.

Геновева да си ходи, поиска шефката на здравната комисия, пише "Труд". Депутатът от ГЕРБ доц. Геновева Алексиева, която е журирала дъщеря си за доцент и е уредила диагнозата "амблиопия" да се плаща от здравната каса, защото имала здравна клиника, в която болестта се лекува, трябва да подаде оставка.

Това поиска вчера в интервю за БНР Десислава Атанасова, председател на парламентарната Комисия по здравеопазване.

Мързеливото око на Борисов доведе до случая "Геновева Алексиева", коментира "Сега". Отбелязва се, че премиерът Бойко Борисов мълчи по въпроса за Алексиева. Дали защото той сам обяви, че тя е била неговият личен избор.

Или пък се чуди какво да направи със състава на тази здравна комисия, в която само стенографката не се е забъркала в лобистки скандал?

Може би търси кадри сред резервната скамейка, тъй като "А" отборът от висши функционери на ГЕРБ се оказа напълно чужд на елементарната почтеност.

Военният министър Аню Ангелов иска лимит за президентското "не", съобщава "Стандарт". Той е готов да предложи законови промени, с които да ограничи възможността държавният глава да отказва повече от веднъж издаването на укази за назначения в армията.

"Трябва да има някакъв краен брой откази. Силно се надявам, че дори ще направим, ако трябва, известни промени в Закона за отбраната и въоръжените сили това да стане факт.

Тоест аз не мога да предлагам 10 или 15 души за една длъжност и на всяко мое предложение да се отговаря с "не", заяви военният министър пред Нова телевизия вчера. Ангелов коментира скандала с президента Георги Първанов за назначаването на нов директор на военното разузнаване.

Президентът пасува по важни въпроси, а създава изкуствени скандали, казва в интервю за "Дневник" ген. Съби Събев, член на УС на Съюза на офицерите от резерва "Атлантик".

Според него човекът, който ще оглави служба "Военна информация", трябва да е професионалист и с умения да комуникира свободно с нашите съюзници от НАТО и ЕС.

Ген. Събев смята, че Министерството на отбраната трябва да предложи отново кандидат, защото това е в неговите правомощия. Президентът може да назначи или отново да отхвърли.

Но фактът, че втори кандидат за началник на военното разузнаване не се одобрява от президента, създава впечатление, че има пристрастие. Всички военни структури са деполитизирани и не трябва да се допуска никакво политическо вмешателство, припомня ген. Събев.

Смятат цената на газа на шест месеца, отбелязва "24 часа". "Булгаргаз" води преговори с доставчици за промяна на цената на синьото гориво на шест месеца, съобщиха вчера от компанията на обществено обсъждане. Сега цените се променят на три месеца.

Шефът на ДКЕВР Ангел Семерджиев заяви, че експертите на "Булгаргаз" правилно са сметнали поскъпване от 1 октомври с 3%. След прогнозата им обаче цените на горивата на международните пазари продължавали да падат.

Затова Семерджиев смята, че цената на газа у нас може да се задържи и дори да бъде намалена.

БГ закони бомби гърмят в Страсбург, е анализът в "24 часа". Авторът - Михаил Екимджиев, председател на Асоциацията за европейска интеграция и правата на човека, коментира защо Европейският съд по правата на човека в Страсбург толкова често осъжда България.

Според него отговорът е в лошите закони и практики у нас. Сред законовите норми, които юридически се конфронтират с конвенцията и практиката на съда в Страсбург, е законът за ДДС и данъчнопроцесуалтият кодекс. Те създадоха регламент, при който коректни към фиска търговци са "санкционирани" чрез отказ на данъчните власти да им възстановят платен ДДС.

Екимджиев допълва, че най-трагичните български прецеденти пред Европейския съд са провокирани от неправомерно полицейско насилие.