"Труд": Лекари ще плащат за менте инвалиди

Започват да изплуват скандални тайни за парите на държавните фирми, съобщава в. "Труд". Само Българският енергиен холдинг държи в Корпоративна търговска банка 630 млн. лв. Това показва справка за министъра на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков. Парите са на разплащателни сметки и депозити.

Държавният холдинг, в който влизат важни за българската икономика и национална сигурност гиганти като НЕК, АЕЦ "Козлодуй", "Булгаргаз", е изсипал 77% от всичките си средства в една-единствена банка. Само тази сума показва, че председателят на надзорния съвет на банката Цветан Василев е спестил много от истината, като твърдеше, че депозитите на държавни фирми са към 10% от активите на банката - т.е. към 350 млн. лв.

"Ликвидността на банката е сред най-добрите в банковата ни система. Освен това банката се анализира от международни одитори, от вътрешни одитори. По всички показатели банката е сред най-добре работещите банки на територията на България", казва в интервю за "Труд" Цветан Василев.

В банките има пари, търси се бизнес, отбелязва в интервю за "Стандарт" Иван Искров, управител на Българската народна банка. По думите му банките не са спрели да кредитират от 2008 г. Разбира се, не в обемите отпреди кризата. Но тогава имаше и небалансиран растеж в полза на някои сектори, например в областта на недвижимата собственост.

"Банките у нас в момента кредитират точно толкова, колкото и в еврозоната. В България ръстът на вземанията по заеми към фирми и домакинства на годишна база е 2,3% към септември, а в еврозоната - 2,9%, но с едно голямо уточнение. Банковият сектор работи, без БНБ да е похарчила нито един лев за стимулирането му, нито пък банките в България са имали достъп до много евтиния финансов ресурс от ЕЦБ.

А какво се случи в еврозоната - изляха се стотици милиарди, предприеха се куп програми за финансиране на бизнеса. Никой не е по-умен от пазара. Той ще покаже колко е необходимият кредит, който може да бъде абсорбиран от икономиката. Няма как банките да кредитират повече, отколкото е платежоспособното търсене", коментира Искров.

ГЕРБ смята да ограничи радикално услугата "избор на лекарски екип", пише на първа страница "Сега". Обвиненията на близки на починалите наскоро родилки, че на жените не е обърнато достатъчно внимание, тъй като не са си платили за избор на екип, доведоха до абсурдно предложение от управляващите. Плащанията за избор на екип да могат да се правят само през допълнителните здравни фондове, но не и в брой.

Автор на идеята е председателят на здравната комисия в парламента Десислава Атанасова от ГЕРБ. Освен че ще върне чистата корупция в болниците, новата идея няма да спести пари на пациентите и ще доведе до хаос на пазара на доброволното здравно осигуряване. Според Десислава Атанасова пакетът за болничен престой в частните фондове струва около 250 лв. годишно, срещу което пациентите могат да получават услуга на стойност 900 лв.
 
"Лекари ще плащат за менте инвалиди", е озаглавено интервю в "Труд" с Менда Стоянова, председател на бюджетната комисия в парламента. Според нея новата организация на медицинската експертиза е разумна, но не бива изцяло да минава към Националния осигурителен институт. Установяването на детска инвалидност може да остане към болниците.

Според Стоянова изключително важно е, че НОИ вече ще може да търси лична отговорност на експертите, участвали в издаването на медицинската експертиза. Ще се отправя регресивен иск. Медиците, издали неправомерно становище за получаване на пенсия за инвалидност, ще носят отговорност за нанесените щети и ще трябва да възстановят на държавата парите, получени от уж болното лице.

Под заглавие "65 000 във война столица - провинция" "24 часа" пише, че лицензирана интернет игра представя бой между живеещи в столицата и в останалата част от страната. Участниците споделили, че след подобна игра излизат на улицата и истински се бият.

"Новинар" информира, че традиционният за Никулден шаран е пренебрегнат от купувачите заради два пъти по-евтина виетнамска риба.

"Монитор" съобщава, че дни преди началото на процеса "Октопод" е бил пребит защитен свидетел срещу Алексей Петров. Биячът казал, че "Алексей ще му плати за нападението".

България гневна за отказана помощ от ЕК, пише в. "Сега" и се позовава на твърдение на анонимен български дипломат. Според него България се чувствала измамена от Еврокомисията, тъй като не е сред държавите членки, в които ЕС ще увеличи финансовия дял при реализирането на съвместни проекти.

Брюксел предвижда увеличаване на кофинансирането от ЕС за кохезионните политики, рибарството и развитието на селските райони за шест страни - Гърция, Ирландия, Португалия, Румъния, Латвия и Унгария. Те ще получат достъп до допълнителни 2,9 млрд. евро средства за развитие.

България е изключена от плана на ЕС за подпомагане на икономиките в криза, който бе представен през лятото, тъй като макроикономическите й показатели са стабилни.

"Догодина - друга Европа", коментира "Труд". Лисабонският договор беше договарян 10 години. Две години след като влезе в сила, държавните и правителствените ръководители от ЕС се събират на 8 и 9 декември да го поправят. Дълговата криза показа, че политическата рамка на съюза повече не му позволява да поддържа единната си валута. Ако не промени рамката, ЕС губи валутата, която е носещ стълб на общия европейски дом.

Прогнозите за смъртта на еврото са силно преувеличени, коментира "Сега". Точно когато стимулите се подредиха така, че да насърчават добрата политика и да наказват лошата, започнаха да се разпространяват катастрофичните сценарии за разпад на Еврозоната и изчезване на общата валута. Това, което защитава германското правителство (подкрепено от други относително дисциплинирани държави), е план за реформи в Еврозоната, който да разреши първопричините за настоящата криза и да предотврати повторението й.

За да се реализира този план, политически е наложително да има "тояга и морков" - т.е. спасяването на някои правителства и част от банковия сектор да става при изпълнение на условия. А условията са реформи за либерализация на пазарите, които да създадат устойчив растеж в частния сектор, дисциплина в публичния сектор за свиване на дефицитите и повече капитал и по-малко кредитен риск в банките.

"България е в групата от страни, които приемат спазването на финансова дисциплина. Това дава по-добри стартови позиции на страната ни в предстоящите процеси на преформулиране и преосноваване на ЕС. Няма съмнение, че ще се стигне дотам. Добре е, че България изглежда стабилна", посочва в интервю за "Класа" социологът доц. Антоний Гълъбов.