"Вдигат цените на газа и парното", "Иде с 25% по-скъп Великден", "Храните поскъпват пълзящо", са водещи заглавия в "24 часа".
"Шок с цените за Великден", пише на първа страница "Телеграф". "Велики цени на храните за Великден" - "Преса", "Огън по спекулата" - "Стандарт".
Драстичният скок на яйцата с над 100% за година отключи апетитите за поскъпване и при производителите на хляб, козунаци, олио, агнешко, свинско, пилешко.
Вчера премиерът Бойко Борисов разпореди на министрите на земеделието, икономиката и финансите да направят спешен анализ защо се вдигат цените на храните и има ли спекула.
Криворазбраният дълг на един министър, коментира "Сега". Министърът на храните Мирослав Найденов обича да се вживява в ролята на пазител на здравето на потребителите.
Било чрез въвеждане на стандарти, по които малцина могат да произвеждат и малцина могат да си купят, било чрез директна намеса на пазара - чрез шумно спиране на внос със съмнителни аргументи или емоционални призиви за намаляване на цените.
Последният пример е с цената на яйцата, с която Найденов се бори вече втора седмица. Но не с разрешените от закона средства - със сезиране на комисията за защита на конкуренцията, която единствено може да санкционира при нарушения на пазара, а с ударни срещи с производители и търговци.
След които следват закани за санкции, които също са неприложими по закон. Например - за спиране на държавните субсидии. Няма обаче нито български, нито европейски регламент, който да допуска такъв правителствен натиск на пазара - отпускането на помощи да става срещу ниски печалби и ниски цени.
Ние ги плашим, те си продават, коментира "Дума". Докато цените на редица стоки и услуги се вдигат с по 10-20-50%, статистиката за януари отчита едва 0,9% инфлация и 1,1% от началото на годината досега. А домакинствата все повече свиват потреблението дори на стоки от първа необходимост.
Оказва се, че преди корупцията и ниските доходи по-страшният бич е спекулата. Но точно тук идва проблемът - понятие като "спекула" официално в закон няма. През 1999 г. е приет първият Закон за защита на потребителите, но той отменя други два - за цените и за борбата със спекулата.
По този начин спекулата като похват на пазарите се елиминира от законовите понятия. Въпросът е как тогава министрите ще проверяват пазарите и търговците за "спекула"? На какви нормативни актове ще се позове премиерът, за да наложи евентуални санкции, за които се заканва?
Цените се свалят с конкуренция, посочва в интервю за "Труд" Георги Ганев, програмен директор в Центъра за либерални стратегии. Той припомня, че в началото на 2011 г. храните започнаха да поскъпват и тогава земеделският министър искаше да създава комисии, които да следят цените, да размахват пръст.
Тогава се прояви достатъчно разум да не се реализират подобни идеи. Понеже тази година не става въпрос за такива неразумни решения, се прави опит да се организират разговори с производителите, което е по-разумното решение.
Ако искаш да се свалят цените, увеличавай конкуренцията. Цените няма да паднат утре, но ще паднат вдругиден. Колкото по-ожесточена е конкуренцията и колкото повече състезаващи се продавачи има, толкова повече крайният купувач е господар на пазара.
БГ производството - лек срещу спекулата, коментира в "Монитор" Едуард Стойчев, председател на Държавната комисия за стоковите борси и тържищата. Той отчита, че поради слабото потребление в момента в страната структурата не е подредена.
"Ние сме зависими от благоволението и настройката на големите вносители. Зависими сме от това дали големият вносител е предвидил да внесе около Великден повече агнешко и свинско, или не.
И това създава проблема. Липсва ни собствено производство. Затова сега най-важното е да се възстанови производството на зеленчуци, плодове и животни."
Първанов е готов да играе с всички средства, казва в интервю за "Сега" социологът Юрий Асланов. Рейтингите са като балони, които в зависимост от това колко са надути бавно изпускат въздуха или гръмват в един момент.
ГЕРБ като партия и правителство премина критичната точка и неодобрението на всички, с изключение на Бойко Борисов, вече превишава одобрението. За известно време след президентските избори имаше два-три месеца, в които се регистрираше и ръст на доверие към БСП, но като започнаха вътрешнопартийните разправии за лидерското място, отново се прибраха до изборните нива като съотношение.
Според Асланов може би партията на Меглена Кунева има потенциала да стане една сравнително малка парламентарна сила. За разлика от други той не бърза да погребе "Атака" и Волен Сидеров, защото избирателният корпус на "Атака" е нещо много специфично, там съжителстват три поколения с несъвместими биографии.
Ако започне да се предполага някакво участие на ДПС във властта, това ще даде мощен импулс на "Атака" отново. В ДПС има някакви процеси, но е като "черна кутия" - докато самолетът не катастрофира, не можем да отворим и да види какво става, посочва Асланов.
Коалицията невъзможна, коментира "Труд". Тези дни премиерът Бойко Борисов си позволи да подскаже, как той вижда партньори на ГЕРБ, ако резултатите от парламентарните избори не му позволяват да управлява сам. По думите му това са сините, Яне Янев и Меглена Кунева.
Поведението на партия РЗС, чийто лидер е Яне Янев, премина от пълна подкрепа за ГЕРБ, през тотална опозиция и заявление, че ще уволни Бойко Борисов, до наново пълна подкрепа за правителството. Тази надеждност на РЗС очевидно се е харесала на лидера на ГЕРБ и той си представя и по-нататъшно сътрудничество.
Лидерите на "Синята коалиция" първоначално заявиха подкрепа на ГЕРБ единствено с желанието да не позволят някой неочакван коалиционен партньор да направи Борисов заложник на крехкото мнозинство.
Но много скоро подкрепата беше оттеглена. ГЕРБ и сините са съвършено различни - не само като политически елит, но като партийни членове и като избиратели.
Остава "проектът Кунева", като последна възможност за бъдещо правителствено мнозинство. Но дали бившата еврокомисарка би искала такава коалиция. Тя никога не е заявявала подкрепата си за правителството на ГЕРБ.
Новите политически проекти - пак с подкрепа отвън, коментира "Новинар". Първият от тях безспорно е проектът "Кунева". Бъдещата формация ще бъде изградена на основата на сдружението "България на гражданите" и ще се легитимира като центристка или дясноцентристка партия.
Проектът "Кунева" е удобен за Брюксел и Вашингтон, в същото време не е опасен за Москва, както и за българското задкулисие, без чиято благословия не се е реализирал нито един успешен политически проект в годините на прехода.
Зад бъдещата партия стои католическа Европа.
Друг проект е Гражданското обединение за реална демокрация, създадено от Слави Бинев и компания от небезизвестни лица от българската публичност. Той ще бъде подкрепен (и финансово) от ложата на масоните и от Приората в България на Ордена на рицарите тамплиери.
Друг проект е свързан с името на Касим Дал и Мария Капон и би получил политическа подкрепа както в страната, така и от средите на българските турци-изселници, които не приемат ДПС като матричен продукт на БКП и ДС.Според източници от мюсюлманската общност към бъдещата политическа формация интерес проявява и турският премиер Ердоган.
Държавата вика кризата, коментира "Сега". Българското правителство през последните месеци изпитва бюджетни затруднения и реагира на това по един типичен, но опасен начин - "овладява разходите", като забавя дължимите плащания на бизнеса.
Съзнавайки критичната важност на бързото разплащане в ниските икономически фази, Европейският парламент още преди година утвърди директива, насочена срещу забавените плащания. В нея се регламентира, че максималният срок за разплащане с бизнеса е 30 дни - както между частни лица, така и за държавните задължения.
Тази директива трябва да влезе и в нашето законодателство, като срокът за това е 16 март 2013 г. През септември 2011 г. инициативата на депутати от БСП да се транспонира тази директива у нас беше спряна от ГЕРБ в Народното събрание.
Но за щастие на бизнеса управляващите нямат друг избор, освен да въведат и у нас плащане в рамките на 30 дни.
Най-лесно е да осребрите Сребърния фонд, но е крайно неразумно, предупреждава в анализа на "24 часа" Десислава Николова, главен икономист в Института за пазарна икономика.
Тя отбелязва, че в следващите 8-9 месеца трябва да се набере отнякъде ресурс от 3 млрд. лв. за плащания, които предстоят на България. По всичко изглежда, че единият от източниците за покриване на външния дълг ще бъде резервът на т.нар. Сребърен фонд.Към края на февруари активите на този фонд са 1,777 млрд. лв. Тази сума очевидно е възбудила апетита на Министерството на финансите, след като набързо бяха изготвени промени в закона за Сребърния фонд, които да разрешат част от парите му да се изхарчат за целта.
Третирането на този резерв като "бели пари за черни дни" е доста далече от идеята, с която този фонд беше създаден, а именно да подкрепя държавната пенсионна система.
Парите във фонда в момента не са кой знае колко, ако се съпоставят с нуждите на пенсионната система, но това не е причина да ги похарчим с лека ръка. Точно обратното, би следвало да се опитаме да увеличим активите му и да ги управляваме по-активно.
Кабинетът се запасява с горива при рекордни цени, информира "Сега". На фона на ценовите рекорди при горивата държавата изненадващо реши да обнови запасите си от дизел.
Правителството вчера даде съгласие агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" да освободи неуточнено количество от съществуващия дизел и на негово място да закупи нов с цел гарантиране качеството на резервите.
Сделката се извършва, преди да е приета задължителната по закон годишна програма за обновяване на запасите, и за пореден път повдига въпроси около случващото се в Държавния резерв.
