"Станишев бламира кабинета по ключови въпроси", пише на първа страница "Сега". Лидерът на БСП Сергей Станишев влезе в противоречие с министрите от кабинета "Орешарски" по два ключови въпроса - еврофондове и образование. Вчера той се обяви за създаването на единен орган за управление на евросредствата - идея, подкрепяна от Европейската комисия в Брюксел, но отхвърлена от ресорния вицепремиер Зинаида Златанова. Станишев бе категоричен също, че БСП няма да подкрепи проектозакон за училищното образование на просветното министерство за държавни субсидии на частните училища.
"Хронично болна здравна система", е водеща тема в "Капитал". Вече повече от 10 години здравната реформа буксува в калта на политическата нерешителност, желанието за злоупотреби с публични средства и липсата на визия. Всяка нова власт обещава да подреди здравния сектор. В момента на публично обсъждане се подлага проектът за стратегическа рамка в здравния сектор през следващите седем години. Тя обаче е прекалено обща, основната й идея е с нея да се получат 1 млрд. евро от ЕС и не дава отговор на въпроса кой и как ще лекува болните през 2020 г., в какви лечебни заведения и колко ще струва това. Нито пък има перспектива как точно да се реформира системата, за да предлага по-качествена услуга. Приватизацията, консолидацията, истинската конкуренция и пазарът подминаха здравния сектор и е време да се настанят на него, заключава изданието.
За денонощието на 12 срещу 13 септември граничните полицаи са хванали 31 сирийци на турско-българската граница, преминали нелегално, съобщава "Преса" данни на кризисния щаб. 11 чужденци от други държави също са спрени на южната граница. От 5 до 13 септември граничарите са хванали 502 нелегални имигранти на браздата. Бройката на бегълците от Сирия расте лавинообразно. Ако допреди година-две около 80% от хората, търсещи закрила, са били основно мъже, сега две трети са жени и деца.
Протестна вълна обхвана почти всички центрове в България, където са настанени нелегални имигранти, съобщава "Сега". Бавната процедура за получаване на статут на бежанец, липсата на средства за препитание и медицинска грижа изкараха в четвъртък вечерта десетки граждани на Ирак, Сирия и Афганистан от центъра за имигранти в столичния кв. "Овча купел". Това е третият протест на бежанци само за месец.
"За бежанци и клошари - хотел „Риц” в "Овча купел", коментира "Сега". Хотел "Риц" се намира точно срещу сградата на Държавната агенция за бежанците. Т.нар. "Риц" е изоставено и недостроено общежитие за чуждестранни студенти, в което сега живеят десетки бежанци от Африка и Близкия изток. Нелегалните имигранти са го кръстили така, иронизирайки "лукса", в който са принудени да живеят и през лятото, и през зимата. Сградата няма прозорци, врати, вода и ток, но е единственият дом за бежанците, докато чакат да получат паспорт, за да могат да работят или да продължат на Запад. Администрацията е създала порочна практика на интеграция на имигрантите, която ги обрича на крайна мизерия и е цъкаща социална бомба. Освен моралния проблем и демонстрацията на отказ от съчувствие, очевидно е, че с бездействието или съдействието на институциите у нас вече се създават нови гета - на нелегалните имигранти.
"Бързи избори не значи нещо по-добро", отбелязва в интервю за "Труд" социалният антрополог Харалан Александров. Той се надява протестът да породи нови и креативни идеи за гражданско действие. Възникването на "Протестна мрежа" е постижение на груповия живот в България. Протестът може да не доведе до оставка на правителството, но вече има принос към лидерството в нашата култура - той показа, че е възможно да се практикува колективно мрежово лидерство, конструирано на базата на отношенията между свободни граждани. Едно от основните му послания е, че гражданите нямат нужда от главатар, за да се организират и постигат своите цели. Това е голяма надежда за бъдещето, тъй като силно персонализираното лидерство не е достатъчно добро.
"И след протестите ни чака фалшива реалност", казва в интервю за "24 часа" Пламен Димитров, председател на Дружеството на психолозите в България. Според него това, което е нужно в момента, е тревожността у хората да намери реализацията си в една светска реформация. Насъбраната енергия има потенциал да отключи предоговарянето на обществените отношения. Това е същинската цел на протестите у нас. Има и други форми на протест. Хората са толкова обезверени, че се очуждават. Не вярват вече, че проектът им за техен живот може да се случи. Нямат мнение и позиции. Примирените са тази маса, която пасивно крепи фалшивата реалност, отбелязва той.
"Цените според икономиката", коментира в "Стандарт" Десислава Николова, главен икономист в Института за пазарна икономика. Тя посочва, че тази година ще има минимална положителна инфлация от 1% на годишна база. Традиционно инфлацията е по-характерна за есенните и зимните месеци, но най-вероятно предвид спада в крайното потребление възможността за покачване на цените ще бъде ограничена. Инфлацията ще бъде съобразно цялото състояние на икономиката през тази година - предвижданият икономически ръст е в размер на не повече от 0,5-0,7%. Нищо драматично няма по отношение на така наречената дефлация, тъй като тя е в унисон с административните решения на правителството - по-евтин ток и газ.
"Политиците да спрат с взаимните провокации", съветва Ханес Свобода, председател на групата на социалистите и демократите в ЕП. В интервю за "Труд" той посочва, че е необходима промяна в комуникацията между политиците и избирателите, в решаването на въпросите, които повдига гражданското общество. Нека парламентаристите изиграят ролята си - да подкрепят, но и да контролират правителството, и да водят в диалога с гражданското общество.
Според Свобода не е ясно дали едни предсрочни избори сега ще променят кой знае колко разпределението на силите. Такъв вот няма да реши основния проблем и в известен смисъл ще е загуба на време. По-добре да започне истински диалог за политическа, медийна, образователна реформа и повече прозрачност. Това е в интерес на всички и трябва да се решава от всички заедно, е позицията на Свобода.
