Президентът Георги Първанов помилва за 9 години 431 престъпници. Сред получилите висша държавна милост има осъдени на по 30 г. затвор - наказание за убийства, отвличания и грабежи, пише вестник "Сега".
Сред затворниците с опростени наказания има и такива с много сериозни присъди, които обикновено се налагат за най-тежките престъпления - убийства, отвличания, въоръжени грабежи и т.н.
Указите са подписвани от Марин, на когото Първанов прехвърли даденото му по конституция правомощие да опрощава наказанията на престъпници.
Двама от получилите свобода са били с наказание от 30 години, по един - с присъди съответно от по 27, 25 и 24 години. На 37 от опростените съдът е наложил санкция от 20 години затвор, 192-ма души е трябвало да прекарат зад решетките от 11 до 19 години, 185 - между 1 и 10 години. 12 са помилваните с най-леки наказания - от 3 месеца до година.
От ГДИН, която изпълнява президентските укази, уточняват, че на 98 от получилите висшата държавна милост е опростено част от наказанието, а на 333-ма - остатъка от присъдата.
Целодневното обучение от 1 до 8 клас тръгва от 15 септември в средищните училища в страната. Мярката ще се финансира по най-големия европроект на просветното министерството на стойност 180 млн. лв. Това показа проверка на "Монитор" на европрограмите в образованието.
Точно след един месец над 134 800 ученици от най-малките до 8 клас трябва да стегнат раничките за оставане на училище и следобедите след приключване на часовете от редовната програма.
По време на целодневното обучение учениците ще пишат своите домашни за следващия ден, ще получават подкрепа от учителите за най-трудните задачи по различните предмети и след това ще спортуват. Мярката ще важи за всички 800 средищни училища.
Все още няма условия за навлизането на световната икономика в нова рецесия, коментира икономистът Румен Аврамов от Центъра за либерални стратегии, отбелязва "Труд". Според него по-вероятно е продължаващото предпазливо излизане на всички региони от кризата, но все още не се вижда коя е силата, която ще даде динамика на икономиката, която познавахме през първото десетилетие на този век.
Ако загубим свободните капитали, няма да можем да живеем единствено с европейските пари, обясни Аврамов. Парите от еврофондовете са функция от бюрократични решения и са много по-малко от тези, които влязоха в България до 2008 г.
"Участието в повече бордове е преграда за корупцията", е позицията на Валентин Николов, заместник-председател на парламентарната група на ГЕРБ. В интервю за "Труд" той се аргументира, че е правилно чиновници да участват в борд на директорите, за да не губят представа какво се случва там.
Освен това хора, които отговарят за милиони, трябва да бъдат мотивирани по някакъв начин. Иначе ще се развихри корупция по високите етажи на властта.
Според Николов България не е влязла в нова криза, просто пазарът е стресиран, инвеститорите не знаят накъде да пренасочат парите си. Засега ние трябва да наблюдаваме какво се случва на световните пазари и да вземаме адекватни мерки.
Натрупванията в банките растат и при рецесия, и при депресия, е озаглавено интервюто в "Класа" с финансиста Емил Хърсев. Той посочва, че в момента има рецесия и депресивен период.
Даже и при рецесия, броят на милионерите в България се увеличаваше, и то много бързо. При рецесията производството намалява, но капиталът - не, т.е. намаляването на производството освобождава капитал. Примерно, бил съм един голям търговец на коли и имам 5 млн. лв. оборотни средства.
Удря рецесията и какво правя с тези 5 милиона? Пъхам ги в банката т.е. рецесията освобождава капитал. Най-нормалното нещо при рецесия и при депресия е да растат натрупванията в банките.
Икономиката в момента се намира в процес на леко и постепенно, но все пак положително развитие, допълва Хърсев.
"Успех има, където има дисциплина, което не е военщина, а спазване на правилата. За първи път от 22 г. управляващата партия не се разпадна", казва в интервю за "24 часа" Красимир Велчев, председател на парламентарната група на ГЕРБ.
Гласувайте за когото искате, но го правете с разум, а не под натиск, призовава в интервю за "Новинар" Цвета Караянчева, първата жена депутат от български произход от Кърджалийския район, основател и областен лидер на ГЕРБ.
Според нея ДПС вече няма толкова много привърженици в региона, защото много от тях са се обърнали към ГЕРБ, в началото плахо, но вече смело и открито. И резултатите ще станат видими на изборите.
Темата на "Труд" е свързана с вота през есента - за президент на България, кметове и общински съветници. Посочва се, че Изборният кодекс, приет от ГЕРБ, въвежда тази година за първи път изискване с какъв знак да се отбелязва вотът.
По новите правила всеки глас ще бъде зачетен, само ако в полето пред името на кандидата е сложен знак "Х", задължително със синя химикалка.
Хиксът не бива да излиза от границите на квадратчето. От ДПС се канеха да сезират Конституционния съд за задължителния "Х", но засега разпоредбата остава.
Отлюспеният от ДПС депутат Касим Дал и шефката на Единната народна партия Мария Капон обявиха, че ще се явят заедно на предстоящите местни избори и ще издигнат свой кандидат за президент и местна власт, информира "Труд".
Плановете им са да регистрират ЕНП във всяка една от 264-те общини. Заедно ще номинират свои представители за кметове или ще подкрепят други кандидати по места от център-дясно. За президент са обсъждали различни номинации, но име не бе съобщено.
На лов за избиратели, коментира "Монитор". Започна голямото предизборно ухажване на избирателите. Засега то е под формата на предложения за коалиционно партньорство.
Но по стар български обичай на финала няма да има политика, а сити за един ден, много излъгани, че и една дузина набити.
Отсега се вижда, че популизмът и демагогията ще са водещи. И зад обещаваното бляскаво бъдеще се крият нечисти намерения. Но може ли да бъде друго, след като зад раменете на кандидатите надничат едни и същи компрометирани в криминалния преход стари муцуни. Които разчитат на късата памет, както и на напудрени, с помощта на модерните социални мрежи, стари и опашати лъжи.
379 181 българи са се преселили от едно населено място в страната в друго за последните 10 години, съобщава "Сега". Смяната на постоянния адрес за хиляди българи е сред основните причини за обезлюдяване на градове като Габрово, Видин, Монтана, Лом, обясняват от Националния статистически институт.
От всички преселници из страната 64,5 на сто са се изселили в друга област. София, Варна и Пловдив са трите области, които са най-предпочитани при смяната на населеното място - те приютяват основно хора от близките градове.
Това показват окончателните данни от националното преброяване, проведено в началото на тази година. В тези три области са концентрирани и завършилите университет - 445 000 висшисти има в София, 104 000 - във Варна, 123 000 - в Пловдив.
Бъдещият собственик на "Булгартабак холдинг" се задължава да произвежда цигари поне през следващите 10 години, пише "Труд" на първа страница. Това е едно от изискванията, които държавата поставя за приватизацията на 79,83% от холдинга.
Пет години купувачът няма да може да препродава акциите си. За да си гарантира интересите, сега държавата изисква и обезпечение върху производствени активи за поне 30 млн. евро.
Бизнесът не наема инвалиди, защото не може да ги освободи, казва в интервю за "Дневник" Минчо Коралски, изпълнителен директор на Агенцията за хора с увреждания.
Причините фирмите да не наемат инвалиди на работа са няколко, отбелязва той. Първата е, че работодателят много трудно може да се освободи от тях - трябва да иска разрешение от ТЕЛК и Главната инспекция по труда.
Защитите в Кодекса на труда са направени за хора, които са се инвалидизирали при даден работодател. За тях те трябва да останат, но хората, които идват отвън, трябва да кандидатстват за работа като всички останали.
Работодателите трябва да бъдат стимулирани икономически да наемат хора с увреждания, а не чрез забрани, които практиката показва, че не работят, запушват пазара на труда и нарушават договорното начало в трудовото законодателство.
Софиянци отново са готови да вложат доброволен труд в НДК, пише "Сега". В момента пространството пред двореца не се използва максимално, показват резултатите от анкета.
Софиянци минават транзитно през площада, защото "там просто няма какво да ги задържи". 98% от 458-те столичани, взели участие в анкетата, са категорични, че ако пространството около НДК бъде облагородено, ще започнат да го посещават по-често.
Оказва се още, че столичани са готови да се включат активно в преустройството на пространството. Данните са повече от оптимистични - 97% искат да дадат своите идеи, а 81% биха се включили с доброволен труд.
Всеки четвърти би дарил пари за реализацията на проект, който да преобрази скучното сега пространство. Повечето от хората - 67%, искат реконструкцията да се реализира от общината.
По примера на "осиновените градинки" различните атракции, сцени и градската мебел могат да се осигурят от спонсори, а общината да се грижи за тях.
