Българите отдавна са готови за гласуване през интернет и за е-правителство, коментира "Сега". Проблемът е, че правителството не е готово за онлайн българите.
41% се преброиха електронно за 8-9 дни. Активността в столицата достигна 68,7%, във Варна - 54,3%. Ако имаме възможност да гласуваме през интернет от вкъщи, дали избирателната активност ще бъде по-висока? Със сигурност ще бъде.
А политиците няма да могат да купуват гласовете, няма да могат да фалшифицират изборни протоколи. Ще объркат тънките си сметки, защото ще се гласува масово и в чужбина.
Сигурно и електронните резултати могат да се манипулират, но засега политиците ни са дорасли да манипулират само хартиените резултати и твърдо се държат за тях. А и със сигурност компютърът е по-малко корумпиран от човек.
Над 3 млн. българи са се преброили по електронен път само за десет дни след началото на поредното преброяване, което означава, че около половината население се е възползвало от дигиталната услуга, коментира в "Труд" проф. Кръстьо Петков, член на Обществен съвет по преброяването на населението.
Той прави извода, че щом 37% от домакинствата ползват интернет не само за забавление, но и за професионални комуникации, ние се нареждаме сред обществата, в които информационната революция се е състояла.
За две десетилетия, въпреки хроничния паричен дефицит и две опустошителни кризи, гражданите са инвестирали в интернет и в мобилните технологии, както и в езиковата подготовка на децата с темпове, конкурентни на развитите страни.
Последното нещо, което можем да очакваме от приближаващия евродоклад, са похвали, коментира "Сега".
Миналото лято правителството бе поощрено заради политическата воля, а премиерът хвърли цялата вина за критиките на Брюксел върху съдебната власт. ЕК в момента следи около 80 дела, определени като обществено значими.
Последните, които са включени през 2010 г., са 10. Номерът с повдиганите обвинения на пожар и след това пълното парализиране на процесите обаче няма как да мине. Реални резултати са само присъдите в сила.
Без значение дали са осъдителни или оправдателни. Но преди тях престъпленията трябва да се разкрият. От МВР. А това не се прави с шумни акции и всекидневни пресконференции.
"Връщам се, за да се оттегля", е озаглавено интервюто в "Труд" с Анастасия Мозер, лидер на "Обединени земеделци". В момента тя е в САЩ, но ще се върне през март за конгреса на партията.
Позицията на Мозер е, че по-млади хора трябва да се заемат с управлението на организацията. Тя заявява, че няма да се кандидатира за председател на "Обединени земеделци".
Сега е време за по-практични и по-гъвкави хора, които да лавират и да се справят с предизвикателствата, допълва Мозер.
Не съм обсъждал с премиера оставката ми, казва в интервю за "24 часа" Цветан Цветанов, вицепремиер и вътрешен министър. Той посочва, че политическата класа, която е в опозиция, дълги години е участвала в управлението, днес обаче вижда една голяма ефективност в борбата с организираната престъпност и корупцията.
Това създава възможност ГЕРБ да печели избори на базата на оценката на обществото и Европейската комисия.
Според Цветанов: "Съвсем нормално е да ме атакуват, още повече и след като премиерът обяви, че мога да бъда евентуален кандидат за президент. От другите партии ме атакуват и заради арести на техни членове, които са замесени в престъпления".
В рубриката "Анализи" "24 часа" повдига въпроса необходима ли е втора атомна електроцентрала на страната ни. Според автора ако след построяването на централата от голяма западна компания се установи, че няма пазар на произведената електроенергия, дните на АЕЦ "Козлодуй" са преброени.
Тази компания ще направи всичко възможно АЕЦ "Козлодуй" да спре да конкурира "техния" проект. Същата опасност ни грози, ако Русия получи контрол върху АЕЦ "Белене" - целият административен ресурс на тази огромна страна ще бъде впрегнат в осигуряването на пазари на тяхната инвестиция.
Единствените партньори, с които страната ни има еднопосочен интерес, са съседите ни. Техните миноритарни участия ще гарантират пазари на нашата електроенергия и силно ще намалят риска за АЕЦ "Белене".
"Индексът на ядрения шантаж" е коментарът в "Монитор". Поводът е писмо, което после се оказа, че било за домашна циркулация в руската компания "Росатом", изтече в медиите миналата седмица. В писмото ясно се вижда, че предлаганата цена на АЕЦ "Белене" е непосилно голяма и загробваща поколения българи.
30% от АЕЦ-а струва 2 млрд. евро, което веднага ни показва, че офертата е около 6,7 млрд. евро. Като прибавим към това разходите по инфраструктурата, ще излезе, че тя ще легне на данъкоплатците общо с 10 млрд. евро.
Но дори частично да бъде свалена цената, основният въпрос - кой ще инвестира в проекта, остава. Този въпрос е много остър, защото ще се иска прозрачност на инвеститора, който освен това трябва да е западен и под контрола на Брюксел.
Предстои ескалация на компроматните атаки, прогнозира в интервю за "Новинар" Едвин Сугарев. Интересно е дали Бойко Борисов ще издържи на този натиск, или ще се огъне и ще изпълни искането на всички политически сили да махне Цветанов.
Ако го направи, това ще бъде началото на края му, тъй като моментално атаката ще се прехвърли върху друг човек. Той ще бъде обезкръвен и вече няма да има шанс за спечелване на президентските избори, освен ако той самият не се кандидатира.
Най-вероятно ще го направи и това ще бъде краят на ГЕРБ. Защото при махане на тази властна фигура партията няма да просъществува.
Това пък ще доведе до ново управление на нова тройна коалиция, може би с ГЕРБ на мястото на НДСВ.
До 1 април ще е готова новата концепция за спешната помощ, посочва в интервю за "Класа" д-р Стефан Константинов, министър на здравеопазването.
По думите му не е вярно твърдението, че общинските болници са първо ниво на компетентност и всички ще фалират. Значителна част от техните клиники имат компетенция второ ниво.
Константинов казва още, че не е задължително всяка болница, която е създадена в България, ако няма пациенти и техника, ако няма специалисти в нея, да продължи да съществува.
При наличието на това огромно количество болници, ако има лечебни заведения, които не отговарят на качеството, дори да затворят врати, нищо лошо няма да се случи, уверява министърът.
Четири кандидата са заявили интерес към "Булгартабак" - корейската КТ&G, японската "Джапан табако интернешънъл" (JTI), чешки и британски инвестиционни фондове, пише "Дневник".Те са обявили, че ще участват в поредния опит за продажба на държавния дял (79,8%) в "Булгартабак холдинг". Това научи "Дневник" от източници от Агенцията за приватизация.
Очаква се тази седмица да стане ясен методът за продажба на дружеството. През миналата седмица икономическият министър Трайчо Трайков заяви, че ще се избира между варианти - продажба през борсата, търг или конкурс.
Трайков също така е оптимист, че до средата на годината "Булгартабак" ще бъде продаден.
