България оглави още една мрачна класация в ЕС - тя е с най-голям процент младежи, които едновременно са без работа, нямат образование и не учат за придобиване на квалификация, пише "Сега".
Българите между 15 г. и 24 г. с такъв профил са 21,8%. Това показват предварителните данни на европейската фондация за подобряване качеството на живот.
Делът на младите хора без никаква перспектива у нас е почти двойно по-голям от средния за ЕС - 12,8%.
Холандия е най-слабо засегната с едва 4,4% едновременно необразовани, неучащи и безработни младежи. С двойно по-ниско от средното ниво са Люксембург, където тези младежи са малко над 5%, и Дания - около 6%.
В дъното на класацията с нас са още Италия и Ирландия с около 18% от младите без шанс. В съседна Румъния техният дял е 16%. С
Сметките за пестене на пари с избори "2 в 1" се оказаха криви, пише на първа страница "Сега". Съвместяването на двата вота - за местна и президентска власт, е излязло с 5 млн. лв. по-скъпо, отколкото ако бяха проведени поотделно, и 13 млн. лв. над първоначалните разчети.
Това показва справка на финансовото министерство. По изчисления на финансовия министър Симеон Дянков от юли м.г. провеждането на двата вота в различни дни щеше да излезе 34 млн. лв., а заедно - 26 млн. лв. В последна сметка обаче правителството отпусна 35 млн. лв., но дори и тази сума се оказала недостатъчна.
Според отчета на МФ, изготвен в началото на януари т.г., окончателно са похарчени 39 263 417 лв. Което е с малко над 4 млн. лв. над разписаната план-сметка.
Изчисленията сриват основния аргумент на властта за прилагане на схемата "2 в 1", довела да хаос пред урните - спестяване на средства.
Политико-циганската мафия извършва престъпна картелна дейност, казва в интервю за "Новинар" Ангел Джамбазки, общински съветник в СОС. Политическата му дейност е свързана с ВМРО.
Според него не е изненада ареста на ромски лидери, защото са поръчвали убийствата на други. Публична тайна е, че повечето от тези хора, които демонстрират огромно богатство и лукс и много висок стандарт на живот, се занимават предимно с криминална дейност. Общо взето, само властта и полицията не го виждаше това нещо в последните няколко десетилетия.
Циганската престъпност не е необходимо да бъде бедна и гладна. И че няма оправдание за това, че някой е беден, гладен, живее в катун и т.н., да нарушава закона. Видя се, че хората, които водят тази абсолютно престъпна общност, всъщност са генераторите на тази престъпност.
Ако има воля, бароните трябва да бъдат вкарани в затвора. Там, където им е мястото. Ако има воля катуните ще бъдат разрушени и циганите ще бъдат принудени да пращат децата си на училище.
Ако има воля тези, които правят деца на дванадесетгодишни деца, ще бъдат осъждани за педофилия, а не да бъдат хвалени за тяхната традиция.
Интригите са порокът на БСП, признава в интервю за "Стандарт" лидерът на партията и президент на ПЕС Сергей Станишев.
"Докато аз се занимавам с ПЕС, някои мои колеги в партията се занимават с интриги. Срещат се неформално... И това винаги го е имало в БСП, това е един от пороците в нашата партия.
Хората ги интересува не кой какъв пост ще заеме в БСП, кой какво влияние ще има вътре в БСП, дали ще си осребри бъдещо депутатство или позиция в партията, а ги интересува БСП защитава ли техния интерес. Много важно е ние да не пропилеем позитивната енергия, която се създаде в БСП и ни изправи на крака на тези избори - и на местните, и особено на президентските.
Успяхме да устоим на натиска на ГЕРБ. И би било самоубийствено за БСП да влиза във вътрешни интриги и сблъсъци, които целят само власт, които не носят политика.
А политиката в България се дискредитира именно от такъв подход и такова отношение. На хората им е писнало от задкулисие, от сделки, от договорки. Хората искат да видят ясни позиции и последователност", отбелязва Станишев.
Опозицията говори за предсрочни избори, но едва ли си вярва, смята социологът Юлий Павлов. В интервю за "24 часа" той посочва, че едни предсрачни избори ще носят полза само за ГЕРБ, но при много важното условие - да изглежда, че не ГЕРБ са се самосвалили от власт, а лошите, обединени в опозиция срещу тях, са го направили.
Но това на Павлов се вижда "непостижимо". Ако се появи възможност правителството да падне от вот на недоверие, то депутатите от БСП, ДПС, СДС, ДСБ вероятно ще се разболеят и няма да участват в гласуването, за да осигурят оцеляването на правителството. Опозицията всъщност е много по-заинтересована да няма предсрочни избори.
"Не бих казала, че Народното събрание е тил на управлението. Категорична съм, че в рамките на тази календарна година правителството ще разполага със стабилно парламентарно мнозинство", казва в интервю за "Преса" председателят на парламента Цецка Цачева.
Тя припомня, че ГЕРБ никога не е имал обикновено мнозинство. "Но когато търсим мнозинство при решаване на различни въпроси, винаги сме разполагали с необходимите гласове.
Има немалко здравомислещи народни представители, които да са достатъчно отговорни. В тази година, когато Европа и светът се тресат от икономически, водещи след себе си политически проблеми, икономика като нашата не може да си позволи лукса да предизвиква и политическа криза. Разчитам на отговорността на всеки един народен представител", допълва Цачева.
Черните пророци пресилено се упражняват върху българските банки, коментира в "Сега" Калоян Стайков, Институт за пазарна икономика. Отново се задават трудни икономически времена за страните в Европа, отбелязва той. Не закъсняха и предупрежденията, че последствията за България ще са сред най-тежките.
Много анализатори отказват да признаят, че сбъркаха в преценките си за способността на страната да се приспособява към променящите се икономически реалности, и продължават да се упражняват с нови прогнози за крах.
Към момента обаче такова развитие изглежда малко вероятно. Инвестициите в български банки са доходоносни и свързани с по-нисък риск благодарение на консервативната политика на БНБ и стабилността на банковата система в сравнение с останалите страни в региона.
Независимо от обезценките и заделянето на провизии банковата система в България продължава да е печеливша и за деветмесечието на 2011 г. дори показва, че се справя по-добре от предходната година.
Търси се алхимия за оцеляването, коментира в "Стандарт" проф. Боян Дуранкев, икономист. По думите му "Островът на блажените" в ЕС се нарича България. От целия съюз в страната ни най-малко се очаква да се затягат коланите по причината, че те са отдавна на последната си дупка.
Без да се шегуваме, но и без да се хвалим, страната ни е и ще е пример за "финансова стабилност на държавния бюджет" при "финансова нестабилност на гражданите" (с най-ниски доходи на човек от населението в ЕС и с висока безработица).
Ще излезе ли страната ни скоро от кризата? Категорично казано: скоро "не"! В тежка криза ще останат около 60% от българските семейства, но трябва да се признае, че 2-3% от хората все пак живеят в изключително висок жизнен стандарт.
Капитализъм и свободни пазари - за бедните; комунизъм и затворени общности - за богатите. България ще остава с етикета "рискова страна", с труден живот за повечето хора и с ясен поглед на младите към "по-успешните" страни.
Държавата задълбочава кризата, смята председателят на НДСВ Христина Христова. В коментар за "Труд" тя посочва, че държавата и общините дължат близо половин милион лева на бизнеса. Бизнесът пък дължи близо 2 милиарда за заплати. Лавината е тръгнала и спиране няма.
Ако не беше опустошаващо дългата криза, на която така и не се вижда краят, някак да приемеш временно неплатени борчове на държавата. Но след като денем и нощем тръбиш, че кризата и "предишните" са виновни за всичко, да стиснеш бизнеса за гърлото е извън нормалното. От първата си година управлението реши някак спонтанно и безапелационно да не се издължава на фирмите, които са изпълнили проектите си.
Управлението не приема, че само нормални отношения с бизнеса ще дадат хляб на хората и ще измъкнат страната от икономическата пустош. Управляващите превърнаха държавата от фактор за развитие във фактор за задълбочаване на кризата. А най-страшното е, че по този начин превърнаха икономическата криза в социална.
Нов блок в АЕЦ "Козлодуй" ще изисква решаването на ред проблеми, казва в интервю за "Класа" Иван Хиновски, председател на Българския енергиен форум.
Според него строителството на нов, 7-и блок в АЕЦ "Козлодуй" е за предпочитане пред АЕЦ "Белене" от системна, кадрова и инфраструктурна гледна точка. Основните предимства на този проект са наличните редица технически и административни фактори за един ядрен проект, които ще доведат до съкращаване на бюджета му и до ускоряване на процедурите по организацията - подготвени кадри, лицензирана площадка за ядрени съоръжения, изградена електрическа инфраструктура, система за радиационен мониторинг, обезпечен кадрово и материално авариен план, ново съвременно хранилище за отработило гориво и други.
Изграждането на един нов блок в АЕЦ "Козлодуй" може да започне не по-рано от 3-4 години. Нормалната процедура е да се започне "на чисто", т.е. да се обяви нов открит международен търг, или да се поканят няколко от водещите доставчици на ядрени технологии в света, като бъдат поставени при равни условия.
Конкретното петно за изграждане на новия блок подлежи на отделна лицензионна процедура, като преди това са необходими нови геологопроучвателни и хидрогеоложки изследвания в пълния обем за такъв тип проект.
Трудно ще задържим още цените, е озаглавено интервюто в "Труд" с Ангел Семерджиев, председател на ДКЕВР. Свършената от комисията работа през 2011 г. той оценява така: избегнахме големите увеличения, които щяха да доведат до сътресения на пазара.
Семерджиев обяснява, че начинът, по който се увеличиха цените на тока, парното и газа, беше съобразен с общата ситуация и кризата. Увеличенията, които се наложи да бъдат направени, се дължат изцяло на обективни фактори и за сметка на печалбите на компаниите.
"Възможностите ни да потискаме цените на тока са изчерпани до голяма степен. Оттук нататък ни остава да се съобразяваме с още фактори, като плащането на емисиите на въглероден диоксид", обяснява Семерджиев.
Как безотговорност на европолитици може да ни удари по джоба, е анализът в "24 часа". Красен Йотов, икономист в "Индъстри уоч", посочва, че за първи път от 2 години и половина статистиката отчита реален ръст на потреблението на домакинството. Именно ниският държавен и домакински дълг е това, което най-видимо ни разграничава от фалиралите европейски икономика.
Най-голямата заплаха за българския потребител обаче идва отвън - породена от неизвестността относно бъдещето на еврозоната. От една страна, около половината от българския износ е предназначен за еврозоната. От друга страна, безотговорността на европейските политици отблъсква чуждите инвеститори от Европа като цяло и от България в частност.
Притокът на чужди инвестиции, който до голяма степен движеше растежа преди кризата, е все още анемичен. В ролята си на най-бедни в ЕС домакинствата у нас са най-чувствителни към поскъпването на потребителската кошница и ще бъдат най-силно засегнати от евентуално ново увеличение на инфлацията.
Европа не е Робин Худ да раздава на бедните, казва в интервю за "Монитор" Томислав Дончев, министър по управление на средствата от ЕС.
Според него не може да се очаква в някои европейски страни да има дългови кризи и проблеми с публичните бюджети и в същото време кохезионната политика, политиката по сближаване, да остане същата. Затова е съвсем логично предложението на Еврокомисията това да се използва като дисциплиниращ инструмент.
Иначе казано, при преминаване на дефицит от 3% на съответната държава да се спира европейското финансиране. И България подкрепя тази мярка. Другото, което е по-интересното, е, че европейското финансиране се превръща в стимул за провеждане на реформи в редица сфери.
Защото това не е благотворителност, не е бандата на Робин Худ, която взема от богатите и дава на бедните, това е инструмент за инвестиции в намаляване на разликите между държавите, което безспорно е чисто политическият отговор на кризата, в която сме в момента.
